На 31 януари 2018 г. (сряда) от 15.00 ч. в Големия салон на БАН-Администрация (ул. „15 ноември” № 1) ще се проведе поредната сбирка на Общоакадемическия семинар „Актуални проблеми на науката”.
На сбирката чл.-кор. Цанка Цанкова от Отделението за хуманитарни и обществени науки ще изнесе лекция на тема: „Наследяване по закон“, чието резюме е следното:
„Наследяването… Въпросите на наследяването. Въпроси от стари и млади, от потенциални наследодатели и възможни наследници. Задавани „по принцип”, от любознателност; задавани в очакване на решение по конкретен спор.
Изречени с тревога; смайващи с далечния прицел на домогването. Поставени неумело, с готовност за отстъпка; нетърпеливи, с решимост да се извоюва правото на всяка цена. Въпроси поставени много, много рано; въпроси зададени твърде късно…
Кой ще наследи? Какво ще наследи? А може ли да не наследи – какво да се направи, за да бъде той отстранен от наследството? Каква е моята част от наследството… И по-конкретни: Какво ще стане с къщата наследена от дядото и достроена от починалия баща? Какви са правата на чичовци, лели…
А правата на доведения брат? На осиновената сестра? Как ще се разпределят влоговете? А дълговете? Какво ще стане с кредита от банката? Какво ще наследи вторият съпруг на починалия, когато той има деца от първия брак? Ще дели ли с тях? Има ли значение колко години е продължил бракът?
Безброй са въпросите. Защото неповторим е животът на всеки. Различни са правата и задълженията, на които човек е носител. Различна е и нравствеността на хората. Различно е и отношението им към това, което са придобили. Различно е и всяко семейство. По повод на имуществото изкристализират живите отношения на общи усилия, на скърби и радости, грижи и взаимна помощ. Оглеждат се индивидуалности, желания и интереси, а също, за съжаление, и безогледен егоизъм и алчност.
Естествен и разбираем е интересът към наследяването. Бихме могли да го сравним единствено с интереса, който се проявява към въпросите на собствеността и семейството. И това отразява закономерност. Защото въпросите на наследяването са естествено продължение на разговора за притежанието и за отношенията в семейната и родова общност, за съдбата на това, което едно лице е притежавало през своя живот. Така, както правото на наследяване е обективно свързано и предпоставено от правото на собственост и от правния режим на семейните отношения.
И отговори… Различни: Общи обяснения и конкретни препоръки. Проверени и издържани юридически съвети. Подсказани от логиката. Продиктувани от чувства. Основани на чуто и разказано, извод от обсъждани свои и чужди дела. Отговори скрепени с авторитета на държавата, компетентни и точни. Отговори на съда, отразени във влезли в сила решения, в актове на тълкуване на закона.
Безброй са въпросите в своята конкретност. Но всички те са производни на един, на първия: какво ще стане с имуществото на едно лице, когато то почине? А този момент неминуемо настъпва. И най-общият, простият отговор е: ще бъде наследено. Този отговор е винаги верен, но никога достатъчен. Следват по-трудните: от кого, кои са наследниците? Кой ги определя? Логически следват и други: всичко ли, което лицето е притежавало може да бъде наследено? Когато наследниците са няколко, каква част от наследството ще получи всеки от тях? Как се уреждат отношенията между наследниците?
В член 344, ал.1 на Гражданския процесуален кодекс са посочени три групи въпроси, на които съдът трябва задължително да отговори в делата за съдебна делба между наследниците: между кои лица, за кои имоти се извършва делбата и каква е частта на всеки сънаследник. Изискването отразява една обща идея, принципно положение на наследяването. В тази триада се съдържат основните въпроси, които всяко без изключение наследство поставя. Тя обхваща безбройните казуси и хипотези. В нея се вместват неизчерпаемите комбинации на живота.
На отговорите на тези въпроси е посветено изложението „Наследяване по закон” по действащото българско наследствено право. И на допълнителните, които произтичат от тях; и на спонтанно възникналите питания, съпътстващи винаги изясняването на основните положения на Закона за наследството. А именно: кога се поражда правото на наследяване; кой може да наследи; кои са наследниците по закон; как са подредени; какъв е делът им.“