Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей – Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей – БАН.

Включените в изложбата експонати, изработени по древната технология на наплъстяване на вълната, показват красотата и богатството на този вид нетъкан текстил в тяхното многообразие от багри, орнаменти и композиции. Най-често използваните цветове са естественият цвят на вълната (бяло, кафяво, сиво), както и оцветена с естествени багрила – жълто, червено, зелено, синьо, лилаво, които варират от по-бледи до по-наситени нюанси. Орнаменталната украса се състои от геометрични, растителни, животински и астрални символи. От геометричните предпочитани са правите, зигзагообразни и вълнообразни линии, кръгове ромбове, дъги и точки. Често срещани растителни орнаменти са клончета, листа, цветя, кипариси, а от животинските – конски глави, овнешки рога, биволски очи, птичи стъпки, змия и др. Слънцето и Дървото на живота са характерни за центъра на композициите, а шест- или осемлистните розети – за бордюрите.

В експозицията, освен плъсти от края на XIX и началото на XX в., са показани и съвременни образци на този занаят, който днес се е съхранил като техника и се е превърнал в изкуство. Тези обекти са изработени от майсторските ръце на днешните плъстари и са притежание на Регионален етнографски музей – Пловдив.

Любопитен акцент в изложбата е възстановката на прабългарска юрта. Моделът, изработен от майстор Светлана Кампс, е направен с плъсти, украсени с множество символи, идващи от старинните  мотиви върху плъстените килими – слънце, дом, продължение на рода, които предават през поколенията магията и посланията на това културно наследство.

Изложбата може да бъде разгледана до 9-ти март 2025 г. в залите на Националния етнографски музей.