Постерната изложба „Потопеното наследство“  показва във фоторазказ резултатите от 4-годишното проучване на над 60 селища, изселени и залети при строежа на над 20 язовира в България, осъществено от екип от учени, базирани в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките.

През социалистическия период с разгръщането на индустриализацията и електрификацията в страната са построени десетки големи и стотици по-малки изкуствени езера, които да захранват ВЕЦове, да осигуряват поливното земеделието и битовото и промишлено водоснабдяване. Сред най-големите проекти са язовирите „Искър“, „Студен кладенец“, „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“), „Александър Стамболийски“, „Жребчево“, „Кърджали“ и др. На тяхно място са били разположени села и разнообразни археологически паметници, които се налага да бъдат потопени. За целта населението е обезщетено и преместено в други селища, а къщите и повечето обществени сгради – разрушени. Като мълчаливи свидетели за някогашните общности остават църквите или изселващите се поставят паметници, за да не бъде забравено, че някога там е имало живо село.

През последните 4 години екипът проучи всички изселени села на място и по документи, срещна се с родени в тях и потомци, за да запишат спомените им. Сега в снимки и разказ учените ще представят основните моменти от строежа на язовир и заличаването на село – през планирането, процедуритяе на отчуждаване и обезщетяване, на преместване и промяна на пейзажите, личните преживявания и общностните стратегии, последвалите културни практики на конструиране и поддържане на спомена за потопеното село.

Проектът „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН.