АКАДЕМИЧЕН СЕМИНАР

„Актуални проблеми на науката“

Зала „Проф. Марин Дринов“

Заседание № 3, 2023 г.

Тема: „Естрогени и мъжки фертилитет“

Лектор: член кор. проф. Нина Атанасова, дбн

Дата: 23.03.2023 г., 17:00 ч.

РЕЗЮМЕ НА ЛЕКЦИЯТА

Лекцията ще се излъчва онлайн на https://www.youtube.com/watch?v=WSp4LECRdtE

Класическото становище, че естрадиолът е женски полов хормон, а тестостеронът е мъжки, намира по-широко измерение в контекста на съвременната представа за ролята на естрогените в мъжките индивиди, което налага преосмисляне на значението на андрогени и естрогени за мъжката полова диференциация и репродуктивна функция. През последните три десетилетия, в научната и популярна литература нараства интересът и грижата относно така наречените ендокринни дизруптори (endocrine disruptors), които се използват в редица производства, намират широко приложение в бита и се приемат от човека чрез околната среда. Синтетични ендокринни препарати се прилагат в клиниката за хормонално лечение и хормоно-заместителна терапия. Променяйки баланса между андрогени и естрогени, ендокринните дизруптори въздействат развитието и функционирането на таргетните тъкани и са потенциален риск за ендокринно-обусловени заболявания и неопластични трансформации в репродуктивните органи.

През последните 50 години се установява тревожна закономерност, свързана с нарастване случаите на смущения в мъжкото репродуктивно здраве (крипторхизъм, хипоспадия и тестикуларен карцином), както и тенденция за намаляване до 50% на спермопродукцията у мъжа. Подобни аномалии са регистрирани в синове на майки, третирани с естрогени по време на бременността, които са възпроизведени в експериментални условия при плъх след краткотрайно въвеждане на синтетичен естроген диетил стилбестрол (ДЕС) през перинаталния период. Дълги години негативният ефект на естрогените се е обяснявал единствено с подтиснатата секреция на гонадотропни хормони от хипофизата и това становище трудно би намерило “примирие” със съвременното преосмисляне  на ролята на естрогените и тяхния рецепторен механизъм. Тревогата от потенциално вредния ефект на екзогенно въведените естрогени върху мъжкото репродуктивно здраве се изправя пред сериозно препятствие за липса на критерии за оценка на естрогенното действие в мъжката репродуктивна система. Изброените по-горе обстоятелства мотивираха изследванията на авторката върху механизмите на естрогенната регулация и взаимовръзката й с андрогенния контрол на тестиса и мъжкия репродуктивен тракт. За целта са разработени и приложени серия от експерииментални модели на въздействие с естрогени (синтетични, индустриални и фитоестрогени), въведени самостоятелно или в комбинация с антиандрогени или антагонисти на гонадотропните хормони. Получени са данни относно: 1) локализацията и разпределението на двата естрогенови рецептора (ЕРα и ЕРβ) и андрогенния рецептор в клетките на тестиса и на мъжкия репродуктивен тракт; 2) промяна в способността на таргетните клетки да отговарят на андрогени и естрогени; 3) поведението на основните типове клетки на тестиса и количествените аспекти на тяхното развитие; 4)  идентифицирани са биомаркери за неблагоприятно естрогенно въздействие. Предоставени са отговори на фундаментални въпроси относно разграничаване на директен от индиректен механизъм на действие на естрогенните хормони; взаимовръзката им с андрогените в таргетните клетки на мъжката репродуктивна система и накрая за ключовата роля на естрогените за достигане на репродуктивния капацитет на мъжките индивиди. Лекцията демонстрира приноса на експерименталното моделиране за получаване на нови знания за андроген-естрогенната регулация на мъжката репродукция.

Кратки биографични данни за лектора

Чл.-кор. проф. Нина Атанасова, дбн е завеждащ секция „Експериментална морфология“ в Института по експреиментална морфология, патология и антропология с музей при БАН, Научен секретар на БАН по направление „Биомедицина и качество на живот“. Нейните научни интереси са в областта на функционалната морфология, клетъчната биология и ендокринология на мъжката реподуктивната система, свързани с изследване междуклетъчни взаимоотношения и взаимната регулация между андрогенната и естрогенна сигнализация – проблематика от теоретично и практическо значение за опазване на репродуктивното здраве на мъжа.  От интерес за клиниката представляват експерименталните й изследванията за изясняване на механизмите на репродуктивни нарушения при мъжа, включени в т. нар. тестикуларен дисгенетичен синдром, водещ до инфертилитет – сериозен актуален проблем със здравно и демографско значение. Специализирала е многократно в Центъра за репродуктивни науки за човека в Единбург, Великобритания, с който поддържа дълготрайно съотрудничество. Работи съвместно с изследователски групи от Каролинска Институт в Стокхолм, Католически университет в Льовен, Белгия, Университета в Женева и Цюрих. Тя е автор и съавтор в над 150 публикации, от които 100 са в списания, индексирани във Web of Science и Scopus с общ импакт фактор близо 200; в над 160 участия в национални и международни научни прояви. Забелязани са над 3400 цитирания на 66 научни статии; h индекс – 27. Ръководител  и участник в редица международни и национални изследователски и структурни проекти. Преподавателската й дейност е свързана с обучение на докторанти към Центъра за обучение към БАН, ръководство на докторанти и дипломанти. Носител е на 6 награди.

Чрез активната си научно-изследователска дейност в едни от най-престижните европейски научни организации в областта на репродуктивното здраве, проф. Нина Атанасова съдейства за популяризиране на българската наука в международната научна общност.