Заседание № 2, 2022 г.
Тема: „Когато модерна Европа преоткри българите. Кримската война (1853–1856), „Атласът на Наполеон III” и българските земи“
Лектор: Член кор. проф. дин Иван Русев
Дата: 27.04.2022 г., 16:30 ч.
РЕЗЮМЕ НА ЛЕКЦИЯТА
С основание може да се твърди, че Кримската война от 1853–1856 г. е военният конфликт в рамките на „Източния въпрос“, фокусирал върху себе си най-големия европейски обществен интерес за целите XVIII и XIX в. Причините са лесно обясними. В Кримската война, започнала като поредната руско-турска, впоследствие като съюзници на Османската империя се включват Франция, Англия и Сардиния; чрез нея се създава моделът на войната на Новото време, при която надделяват технически напредналите нации – тези, които разчитат на модерните комуникации и средства (телеграф, надежден флот, метеорологични прогнози, медицинско обслужване); западноевропейските страни победители налагат ново статукво в „Източния въпрос“, а това е част от прелюдията към подготовката за големите войни на XX в. – прелюдия, започнала още през втората половина на XIX в.
Именно през втората половина на XIX в., а дори и до началото на следващия XX в., книжарниците на Западна Европа се заливат с обемна литература, посветена на имена, факти, събития от Кримската война. Улици и забележителности на Париж и Лондон веднага приемат имената на знакови места и събития, свързани с войната. Споменът за нея остава за дълго време жив. Описват се военните действия, представят се победите на бойното поле, но и се извличат поуки от пораженията, които също не се забравят лесно, припомнят се бедствията, съпътствали войските „в Ориента“ – да припомним, че по онова време във Франция войната не е позната като „Кримската“ (това става по-късно), а като „Източната“ (Guerre d’Orient).
В изложението вниманието ще бъде фокусирано към следните теми:
- Кримската война – различната война: модернизацията, моралът на воюващите страни (войната на XIX в.), последиците – новото съотношение на Великите сили след края на войната.
- Влиянието на Кримската война върху стопанското развитие на българите и българските земи през третата четвърт на XIX в. – криза по време на война?
- Съюзниците през погледа на българите.
- Българите през погледа на съюзниците. Модерна Европа преоткрива българите.
- Историческите свидетелства и памет в Европа за войната – няколко обобщаващи щрихи.
Основният акцент е поставен върху представянето на едно от изданията, появили се във Франция наскоро след края на войната: „Исторически и топографски атлас на Източната война през 1854, 1855 и 1856 г., изготвен по заповед на Н. В. Император Наполеон III”. Това е луксозен, едроформатен, обемен албум, който дори само с външния си вид още на пръв поглед показва, че е изработен по специална императорска поръчка. Днес това бутиково издание се съхранява само в най-големите библиотеки и архиви на Западна Европа. „Атласът“, неизвестен доскоро на българската историческа наука, обогатява нашите знания за хода на Кримската война, за събитията, случили се в източните български територии през късната пролет и лятото на 1854 г., за маршрута на френската армия в този район, за точната дислокация на съюзническите сили в околността на Варна, за местоположението на полевите болници и противодействието на холерата, за маневрите на френската армия в Добруджа и пр. „Исторически и топографски атлас на Източната война…” е обект на публикация в наскоро издадена монография на Иван Русев (Издателство „Захари Стоянов”, 2021 г.), чието представяне е предвидено като продължение на лекцията в рамките на Академичния семинар.
Кратки биографични данни за лектора
Член-кор. проф. Иван Русев е възпитаник на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”., откъдето получава магистърска степен по история (1989 г). От 1994–1996 г. е докторант на самостоятелна подготовка в Секция „История на България XV–XIX в.” при Института за исторически изследвания – БАН. През 2000 г. се хабилитира като доцент по „История на България“ във Варненския свободен университет, а през 2009 г. и във варненския Икономически университет. През 2012 г. защитава дисертация за Доктор на историческите науки.
Бил е уредник в Отдел „История на България XV–XIX в.” в Регионалния исторически музей в Сливен (1989–1998 г.), главен асистент във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” (1997–2000 г.), хоноруван доцент по „Историография” в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” (2007–2012 г.) и Директор на програма „История и европеистика” във Варненски свободен университет (2003–2005 г.). В същия университет Доцент по история на България е титуляр на задължителните учебни дисциплини по „История на България XV–XIX в.”, „История на България 1878–1918 г.”, „Историография”, „Българското Средновековие и Възраждане в европейски контекст”, „Стопанска история”, както и на други избираеми и факултативни дисциплини в специалностите: История, Европеистика, Журналистика, Културология, МИО, Икономика, Счетоводство и контрол. От 2013 г. е Професор по история на България (Стопанска история) в Икономически университет – Варна и титуляр на дисциплините История на икономиката (Стопанска история), Бизнес история, Европеистика, Глобализация, Академични изследвания и др. През 2021 г. е избран за Член-кореспондент на БАН към Отделение по хуманитарни и обществени науки.