На 14 февруари 2020 г. Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представи тринадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2019”. По традиция изложбата представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през предходната година.
На откриването присъстваха Амелия Гешева, зам.-министър на културата на Р България, доц. д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столична община, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН и чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на БАН, дипломатически представители.
Традиционно изложбата се открива на 14 февруари, Празник на археолога. „През изминалата година за пръв път в България има толкова много спасителни проучвания и са проучени толкова много обекти“, каза директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов и допълни: „Издадените разрешения за арх. проучвания са над 500. Подкрепените проекти за стратегически важни проучвания от Министерство на културата са над 120. Столична община също даде своя принос в проучванията на културно историческото наследство на София“.
Изложбата „Българска археология 2019„ представя над 300 експоната от 26 обекта и постери за проучвания от ранната Праистория до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, неолитното селище Слатина, София, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, гръцката колония Аполония, Созопол, средновековните градове Велико Търново, Калиакра и Перперикон. Представени са и обекти от спасителните археологически разкопки по газопровода „Балкански поток“, интерконекторната връзка Стара Загора – Комотини и автомагистрала „Хемус“, от слабо проучени или неизследвани обекти в Северозападна България. Сред тях впечатляват Грамада, Видинско; Владиня, Ловешко; Стамболийски и Орлово, Хасковско. Изследвани са интересни многослойни обекти, обитавани през различни епохи. Пример за такъв обект е Грамада, която обхваща праисторически селища от неолита и бронзовата епоха, римска вила и некропол към нея, средновековно селище и некропол.
Сред най-впечатляващите находки са антропоморфни фигурки и съдове от Стамболийски и Орлово, костена игла с глава на животно от Слатина, украсена статуетка от Балей, керамична фиала и сребърни торква, нагръдник и халка от Владиня, бронзова статуетка на овен от Аполония, златна фалера от Алмус, бронзов колан от Големанци, кръст-реликварий от Перперикон, колективна находка на сребърни монети от Търново и златен пръстен-печат от Калиакра.
13-тата изложба „Българска археология“ стана възможна благодарение на партньорската подкрепа на 17 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове. Това са: Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Смолян, София, Хасково, Шумен и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Каварна, Лом и Севлиево.
“Българска археология 2019” ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 26 април 2020 г. в Залата за временни експозиции на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.