На 28 март 2018 г. (сряда) от 15.00 ч. в Големия салон на БАН-Администрация (ул. „15-ти ноември” № 1) ще се проведе поредната сбирка на Общоакадемическия семинар „Актуални проблеми на науката“.

На сбирката чл.-кор. Здравко Лалчев от Отделението за биологически науки ще изнесе лекция на тема: „Приложение на моделни мембрани при диагностиката и лечението на  респираторния дистрес синдром и синдрома ”сухо око““, чието резюме е следното:

„Разгледани са две моделни системи – Лангмюирови монослоеве (ЛМ) и липидни тънки течни филми (ЛТТФ). Тези системи са добре познати в областта на физикохимията на дисперсните системи и повърхностните явления и имат добре развити теория и практика (вкл. и от българската колоид-химична школа).

В презентацията са показани нови възможности на ЛМ и ЛТТФ за изследване на алвеоларната и очната повърхност във връзка с някои социално значими заболявания – респираторния дистрес синдром (РДС) при недоносени новородени деца и синдрома на ”сухото око”.

ЛМ, образувани на въздушно-водна фазова граница, са приложени като адекватен модел за изследване на свойствата и поведението на алвеоларния сърфактант (АС) на граничната повърхност алвеоларен въздух/течна хипофаза. Проучено е, чрез инструментариума на ЛМ, поведението на повърхността на липидите и протеините на АС, чийто дефицит и/или инактивация са причината за развитието на РДС.

Моделът на ЛМ успешно е приложен и за оценка на свойствата и ефективността на широко прилаганите животоспасяващи лекарствени препарати за съвременно лечение на РДС чрез сърфактант-терапия.

Демонстриран е потенциалът на ЛМ за изследване на свойствата на слъзния филм на окото на граничната повърхност с въздуха. Изследванията показват критичната роля на липидите, секретирани от мейбомиевите жлези, за развитието на синдрома ”сухо око” и за формирането на липиден слой на очната повърхност с характерна изотермична обратимост, стабилност и еластичност при мигане. Установено е, че моделът на ЛМ е адекватно приложим и за оценка на ефектите върху стабилността и свойствата на слъзния филм предизвикани от прилагане на офталмологичните препарати за лечение на този синдром и на съдържащите се в тях консерванти.

Разширени са възможностите на ЛТТФ, в които ЛМ е структурен елемент, към изследвания на свойствата и ефективността на граничната повърхност на АС и предлаганите лекарствени препарати за сърфактант-терапия, които са пионерни.

ЛТТФ се разглеждат като модел за структурата на алвеоларния покривен слой, съдържащ непрекъснат, плътен липиден монослой в ‘‘съжителство‘‘ с прекъснати участъци на бислойни и мултислойни (”стратифицирани”) липидни структури. Установено е, че способността на АС да образува стабилни бислойни ЛТТФ е характерен ‘‘белег‘‘ за неговата функционална ‘‘зрялост‘‘. На тази база е създаден оригинален диагностичен метод за предсказване на риска за развитие на РДС при новородени, с използване на проби от околоплодна течност на бременни жени, внедрен у нас и в чужбина.

Описано е приложение на модела на ЛТТФ за селекция на специфични хидрофилни полимери, които могат да елиминират причините за инактивация на граничната повърхност на нативния АС, при развитие в патологични условия на РДС при възрастни.

При сравнителен анализ на резултатите за филма на очната повърхност и  филма на алвеоларната повърхност е констатирано с удивление тяхното, в голяма степен, структурно и функционално подобие. Аналогията се изразява в съществуването в двата случая на подобен по състав и структура повърхностен филм с конфигурация от тангенциално неподвижен, непрекъснат и плътен липиден монослой в “съжителство“ с прекъснати участъци на липидни бислойни и мултислойни структури от типа на ЛТТФ. Във функционално отношение подобието се изразява в капацитета на повърхностен филм с такава конфигурация да поддържа ниско повърхностно напрежение, висока еластичност и стабилност на филма на граничната повърхност вода/въздух (каквато е тя в алвеолата и окото), да препятства изтъняването и изпарението му и да способства за бързи реорганизационни процеси във филма в отговор на циклите на компресия/декомпресия на филма при дишане и мигане – жизнено важни за алвеоларната и очна повърхност.

Защото – ПРИРОДАТА е икономична и използва едни и същи  механизми в различни случаи!“