Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън се проведе от 2 до 10 август 2024 год. Екипът с ръководител доц. Латинка Христова включваше ас. Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доц. Любомир Методиев от Геологическия институт „Страшимир Димитров“ на БАН, както и доброволците Гергана Велянова от Института по минералогия и кристалография на БАН и Георги Севов. В резултат на извършените от екипа дейности бяха събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни, които не само обогатяват палеонтологичната научна колекция на НПМ-БАН, но и ще позволят на палеонтолозите да разкрият повече детайли за това как е изглеждал животинският свят в района преди повече от 80 [...]

Нови и интересни факти и закономерности, отразяващи различни аспекти на еволюцията и разпространението на елена-лопатар, са представени в две статии, публикувани в престижните научни списания PNAS и Scientific Reports на Nature. Откритията са в резултат на комплексна методика, комбинираща приложението на генетични маркери и палеонтологични данни. Сред водещите учени палеогенетици, археозоолози и палеонтолози е проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), който е сред авторите, формулирали концепцията на изследването. Проследени са миграционните пътища на вида след последните заледявания и в интерглациалните периоди. Демонстрирана е ролята на човека за разселването на вида, както и на значението на този елен за лова, бита и културния живот на някогашните общества, още от праисторическо време насам. Резултатите потвърждават изказаното от проф. Спасов предположение, че в Европа [...]

На 20.09.2022 от 18:00 ч. в Националния природонаучен музей на БАН бе открита изложбата “#ВижНевижданото: Зората на човечеството” с автор на научната концепция - проф. Николай Спасов. Експозицията е втората от серията временни изложби, представящи непоказвани досега образци от научните колекции на НПМ-БАН. Тя е свързана с палеоантропологичните открития, направени в страната ни и на Балканите през последните 15 години - находки, които променят представите ни за първите стъпки на човечеството – както тези на предчовеците, стоящи в началото на човешката еволюционна линия, така и на първите съвременни хора, населили Европа. Изложбата бе открита от министъра на културата проф. Велислав Минеков, от директора на музея проф. Павел Стоев и от доц. Ина Анева - научен секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ на БАН. Проф. [...]

С онлайн среща на екипа започна изпълнението на първия етап от проекта „Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo–BG)“. Изпълнители на проекта са Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ-БАН), обединени в консорциума „Надграждане на разпределена научна инфраструктура: Разпределена система от научни колекции–България (DiSSCo–BG)“. Консорциумът е българското звено в общоевропейската разпределена научноизследователска инфраструктура DiSSCo, призната за изследователска инфраструктура с европейско значение и включена в Пътната карта на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ESFRI) през 2018 г. Проектът се реализира и като част от Националната пътна карта за научни инфраструктури за периода 2020-2027. Основната цел на учените от БАН е надграждане на технологичния, дигиталния и човешкия капацитет и дигитализирането на най-големите колекции за биологично и геологично разнообразие в България, [...]

Детайлното описание  е публикувано на 16 април 2020 от проф. Дени Жераадс (Denis Geraads) от Националния музей по естествена история в Париж и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН в известното палеонтологическо списание Geodiversitas. http://sciencepress.mnhn.fr/en/periodiques/geodiversitas/42/9 Черепът, по който е направено описанието, е един от най-добре запазените в света. Открит е през 80-те години на 20 век от учителя Димитър Ковачев при разкопки в палеонтологическото находище край с. Хаджидимово, заедно с негови ученици от гимназията в Асеновград. Днес уникалният череп се съхранява в Палеонтологичния музей „Димитър Ковачев“ в Асеновград, филиал на Националния природонаучен музей при БАН. http://www.nmnhs.com/palaeontological-museum-in-asenovgrad-bg.html  Махайродусът (Machairodus) е между най-известните изкопаеми животни, впечатляващ с огромните си горни кучешки зъби, заради които често бива наричан саблезъб тигър. Учените още спорят, включително и [...]