Откриването на изложбата ще се състои на 15 май 2023 г. от 18.00 чaса в градината „Кристал“ в София През 2023 г. се отбелязва 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука от св. Константин-Кирил Философ. Във връзка с това, екип, ръководен от доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език на Българската академия на науките, е подготвил изложба „Истории от глаголически времена“, която ще бъде експонирана в градината „Кристал“ в столицата между 15 и 29 май. Често чуваме, че единствено кирилицата е българската азбука, с която сме допринесли за развитието на литературата, езика и културата на редица съвременни държави и за културното многообразие в Европа. Но това не е така, защото България става дом и за глаголицата, донесена от Кирило-Методиевите ученици. По-старата писменост се [...]

Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния. Като богатство на представения материал и формат, без преувеличение може да се каже, че изложбата е рядкост и в световен мащаб. Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и [...]

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките представя изложбата „Балканистиката, дипломацията и политиката. 100 години от рождението на акад. Николай Тодоров“. Тя може да бъде разгледана във фоайето на БАН  (ул. „15 ноември“ № 1) до 8 октомври. Стогодишнината от рождението на акад. Николай Тодоров (1921–2003), виден учен, дипломат и политик от най-новата история на България, е повод да се припомни неговият принос като посланик в Атина през 1979– 1983 г. за изграждането на добросъседски отношения на Балканите в последните години на Студената война. В качеството си на член на Изпълнителния комитет на ЮНЕСКО (1972– 1976) той става президент на ХХІІІ Генерална конференция на  ЮНЕСКО през 1985-1987 г., проведена за пръв и последен път в София. След успешната академична и [...]