На 19 октомври 2023 г., Ден на българо-унгарското приятелство, когато Българската православна църква почита св. Йоан Рилски, Българският културен институт в Будапеща и Музеят за християнско изкуство в Естергом представиха фотодокументалната изложба на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките под надслов „Сърцето на България. Шедьоври от Рилската света обител“. Изложбата беше открита от госпожа Илдико Кончек, директор на Музея за християнско изкуство в Естергом и от проф. Румяна Ил. Прешленова, директор на ИБЦТ-БАН. Слово произнесе вицепрезидентът на Р България госпожа Илияна Йотова. Приветствие към гостите отправи и г-н Миклош Шолтес – държавен секретар по църковните, малцинствените и гражданските въпроси в кабинета на министър-председателя на Унгария. На откриването присъстваха Н. Пр. Христо Полендаков - извънреден и пълномощен посланик на [...]

Калоян Константинов, докторант в Института за балканистика с Център по тракология при БАН (ИБЦТ–БАН) е удостоен с престижната Награда за изгряващ лидер на Кралския лондонски колеж. От 2017 г. отличията се раздават в 12 категории на изтъкнати възпитаници на университета, които са демонстрирали изключителни професионални постижения и гражданско лидерство. Калоян завършва магистратура по Близкоизточни науки през 2018 г. в Лондон. През 2021 г. записва докторантура в ИБЦТ–БАН, посветена на отношенията между Иран и Балканите в периода 1990–2021. Той получава отличието за работата си като независим журналист, отразяващ горещите точки и събития, променящи света – сред които войната в Украйна от фронта, протестите в Иран, Ирак, Израел, Тунис и други. Журито отбелязва и дейността му като международен лектор по медийна грамотност, дезинформация и международни отношения. Калоян [...]

На 25-27 април 2023 г. в София се проведе Международна научна конференция „Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси“. Научният форум бе организиран от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките в рамките на проект „Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (договор № КП-06-Н50/2). Партньор в събитието бе Регионалният исторически музей – София. С доклади участваха 35 изявени учени от България, Австрия, Белгия, Германия, Италия, Словения, Хърватия и Чехия, а също така и някои млади изследователи от България, Австрия и Хърватия. Пленарни доклади изнесоха доайенът на германската палеославистика проф. Кристиан Ханик от Вюрцбург и почетният доктор на Софийския [...]

50 години от създаването на Института по тракология бяха тържествено отбелязани в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Институтът е трансформиран в Център по тракология “Проф. Александър Фол” в Института по балканистика (ИБЦТ–БАН). Директорът на ИБЦТ–БАН проф. д-р Румяна Прешленова  откри честването и припомни, че за 50 години в структурата работят и са работили над 50 изявени учени. По думите й изследванията на големите български учени Иван Велков, Христо Данов, Гаврил Кацаров, Георги Михайлов и много други създават основата, на която стои проф. Александър Фол, за да постави началото на самостоятелното институционално развитие на тази наука в БАН. Заместник-председателят на БАН чл.- кор. Стефан Хаджитодоров поздрави учените и връчи на директора на ИБЦТ проф. Румяна Прешленова сребърен плакет на БАН. Наградата се присъжда за високи [...]

На 2 декември 2021 г. в експозиционната зала на Регионалния исторически музей в Монтана беше представен  сборникът „Монтана: един модерен град на 130 години“ (Издателство Тендрил). Негов съставител е чл.-кор. проф. д. ист. н. Александър Костов. Изданието е посветено на 130-годишнината от обявяването на тогавашното село (Голяма) Кутловица за град, наименован на тогавашния български княз Фердинанд. Така започва нов етап от историята на селището, възникнало още през Античността. Неговото развитие през изминалите тринадесет десетилетия преминава през сериозни социално-икономически и политически трансформации. Може би доказателство за тези чести и дълбоки промени през този период е и промяната на името му – от  Кутловица на Фердинанд (1891 г.) и Михайловград (1945 г.) за да се стигне до днешното – Монтана (от 1993 г.), напомнящо за древното минало [...]