Международен екип палеонтолози, в който един от водещите автори е проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей на БАН, публикува нови данни и аргументи за разселването на бозайната фауна и на нашите човекоподобни предци от Евразия към Африка преди милиони години. Планината Загрос в Иран на границата с Месопотамия (сн. Проф. М. Бьоме) Идеята, че формирането на Сахара и Арабската пустиня са били някогашна преграда за фаунистичния обмен между Евразия и Африка е изказана през осемдесетте години на миналия век. Същевременно, според друга хипотеза от края на деветдесетте години, корените на днешната фауна на бозайниците на африканската савана са свързани с „пикермийския“ саванен биом на късния миоцен (от преди повече от 5.3 млн. г.), разпростирал се основно между Балканите и Иран. Тези дни в едно от списанията на [...]

Избрано от най-добрите унгарски природни фотографии за последните 30 години Националният природонаучен музей при БАН и Унгарският културен институт при Посолството на Унгария в София представят пътуващата изложба на Съюза на унгарските природни фотографи НатурАрт "Избрано от най-добрите унгарски природни фотографии за последните 30 години". Официални гости на откриването на изложбата в Националния природонаучен музей на 14 май 2021 бяха Н. Пр. Текла Харангозо, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в България, Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт, проф., д. б. н. Нина Атанасова, научен секретар на направление "Биомедицина и качество на живот" в БАН, Биляна Генова, директор на Дирекция "Култура" и координатор на СП "Култура" в Столична община и Юрий Трейман, председател на Националното сдружение Фотографска академия "Янка Кюркчиева". В приветствието си Н. [...]

Фотокапани уловиха редки кадри, на които се вижда Felis chaus chaus , северния подвид на тръстиковата котка (или блатния рис) в Корчайския и в Турянчайския резервати, (Северен Азербайджан). Фотокамерите са поставени в рамките на съвместно изследване на Института по зоология към Азербайджанската академия на науките, WWF-Азербайджан и Националния природонаучен музей-БАН. В изследването, което започна през 2018 г., участват трима български учени и един азърбайджански учен. Проучва се състоянието на редки и застрашени хищници на Задкавказието и включва още леопарда и ивичестата хиена. Тръстиковата котка е азиатски вид, който достига тегло до 16 кг. Обитава основно  обраслите с гъста растителност влажни зони. Северен Азербайджан е една от най-северните части на ареала на вида. В Кавказкия регион и Задкавказието разпространението и числеността му рязко намаляват още от 60-те години, [...]