Националният природонаучен музей при БАН отбелязва 60 години от основаването на Геолого-географския факултет на Софийския университет

                                      Националният природонаучен музей при БАН ще бъде домакин на серия научнопопулярни лекции на палеонтологични теми, представени от палеонтолози, възпитаници на Геолого-географския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Заповядайте на 20 януари 2023 г., от 14 часа, в зала Левентис на НПМ-БАН. Лекциите ще запознаят публиката с актуални изследвания в сферата на палеонтологията на гръбначните животни, осъществявани както в България, така и в чужбина от български учени и техните колеги. ПРОГРАМА Водещ на събитието: гл. ас. д-р Дочо Дочев, палеонтолог в ГГФ на СУ > > Късномиоценската хипарионова фауна на България | гл. ас. д-р Латинка Христова, палеонтолог в отдел „Палеонтология и минералогия“ на НПМ–БАН [...]

Първо съобщение с доказателства, че у нас са живяли панди преди милиони години

Prehistoric Panda В статията „A late Turolian giant panda from Bulgaria and the early evolution and dispersal of the panda lineage“, публикувана в Journal of Vertebrate Paleontology, проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и китайският му колега Цигао Цзянцзо описват нов вид изкопаема голяма панда (Agriarctos nikolovi), обитавала България преди около 6 млн. години, в края на миоцена. Описанието на вида е направено по находка на изкопаеми зъби, съхранявани в колекцията на НПМ – БАН. Еволюцията на пандата е слабо известна поради твърде ограничените изкопаеми останки. Приема се, че прекият предшественик на днешната панда е фосилният китайски род Ailuraerctos, живял преди 8-6 млн. год. Изглежда на пръв поглед странно, но първите, примитивни представители на групата на пандите (Ailuropodini) са открити [...]

Открито заседание на научно жури в Националния природонаучен музей

Националният природонаучен музей при БАН и научното жури за присъждане на образователната и научна степен “доктор” съобщават, че на 12 април 2022 г. (вторник) от 13.00 часа ще се проведе онлайн открито заседание на Научното жури за защита на дисертационен труд на тема “Проучвания върху златистия чакал (Canis aureus Linnaeus, 1758) в България: гласова комуникация, плътност на популациите и разпространение” на Иля Фабиан Акоста, редовен докторант към НПМ – БАН по професионално направление: 4.3 “Биологични науки”, научна специалност “Зоология”. Линк към защитата: https://us02web.zoom.us/j/81032521334?pwd=ei8xb1BPeE8vR3Q5c0IrclJVaHdUdz09 Научен ръководител: проф. д-р Николай Спасов Научно жури (назначено със Заповед на Директора на НПМ – БАН № 61/14.02.2022 г.): Проф. дбн Златозар Боев (председател) – становище Проф. д-р Николай Спасов – становище Проф. д-р Васил Попов – рецензия Проф. д-р Петър [...]

2022-03-29T16:15:55+03:00вторник, 29 март 2022 |Категории: Обяви по ЗРАСРБ|Етикети: |

Учени от БАН се включиха в образователната инициатива „Опознай, за да обикнеш“

Учени от Българската академия на науките се включиха в образователна инициатива „Опознай, за да обикнеш“, организирана от парк-театър „Борисова градина“ с подкрепата на Столична община. Доц. д-р Стоян Лазаров от Националния природонаучен музей на БАН и гл. ас. д-р Пламен Глогов от Института за гората представиха по един вълнуващ начин биоразнообразието на най-големия парк в София. В инициативата участваха деца от 6 до 10-годишна възраст. В основата на събитието стоеше идеята да се събуди любов към природата и да се провокира по-силен стремеж към нейното опазване. Доц. д-р Стоян Лазаров представи спектакъл на тема „Животни актьори”, а гл. ас. д-р Пламен Глогов увлекателно разказа колко опасни могат да бъдат чуждите растения. Благодарение на участието на учените в тази инициатива, децата се запознаха с чудния свят [...]

Развитието на Арабската пустиня като двигател на обмена на мегафауните между Евразия и Африка през последните десетина милиона години

Международен екип палеонтолози, в който един от водещите автори е проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей на БАН, публикува нови данни и аргументи за разселването на бозайната фауна и на нашите човекоподобни предци от Евразия към Африка преди милиони години. Планината Загрос в Иран на границата с Месопотамия (сн. Проф. М. Бьоме) Идеята, че формирането на Сахара и Арабската пустиня са били някогашна преграда за фаунистичния обмен между Евразия и Африка е изказана през осемдесетте години на миналия век. Същевременно, според друга хипотеза от края на деветдесетте години, корените на днешната фауна на бозайниците на африканската савана са свързани с „пикермийския“ саванен биом на късния миоцен (от преди повече от 5.3 млн. г.), разпростирал се основно между Балканите и Иран. Тези дни в едно от списанията на [...]

НатурАрт в Националния природонаучен музей при БАН

Избрано от най-добрите унгарски природни фотографии за последните 30 години Националният природонаучен музей при БАН и Унгарският културен институт при Посолството на Унгария в София представят пътуващата изложба на Съюза на унгарските природни фотографи НатурАрт "Избрано от най-добрите унгарски природни фотографии за последните 30 години". Официални гости на откриването на изложбата в Националния природонаучен музей на 14 май 2021 бяха Н. Пр. Текла Харангозо, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в България, Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт, проф., д. б. н. Нина Атанасова, научен секретар на направление "Биомедицина и качество на живот" в БАН, Биляна Генова, директор на Дирекция "Култура" и координатор на СП "Култура" в Столична община и Юрий Трейман, председател на Националното сдружение Фотографска академия "Янка Кюркчиева". В приветствието си Н. [...]

Go to Top