Съвет за чуждестранна българистика към УС на БАН

Съветът за чуждестранна българистика (СЧБ) е помощен орган към Управителния съвет на БАН, създаден съгласно чл. 24 (1) т. 8 от Устава на БАН като функционална структура за координация и подпомагане на управленската дейност и за осъществяване на вътрешни и извънакадемични връзки. Учреден е с решение на УС от 27.04.1994 г., което определя неговия правилник и състав. Последното допълнение към правилника на СЧБ е направено на 26.10.2020 г.

Досега председатели на СЧБ са били проф. дфн Екатерина Дограмаджиева (1994–1995), проф. дфн Анисава Милтенова (1995–2012), доц. д-р Румяна Прешленова (2013–2015) и проф. д-р Лора Тасева (2015–2020).

Настоящият състав на СЧБ включва авторитетни специалисти, представители на институтите на БАН и на българските университети (София, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Благоевград) в областта на хуманитарните науки. Съставът на СЧБ е утвърден с решение на УС (Протокол № 14 / 11.11.2020).

Дейности на Съвета за чуждестранна българистика

• Съставя дългосрочни и краткосрочни прогнози за развитието на научната българистика
• Организира международни научни срещи, семинари и други форми на обучение на чужди специалисти
• Поддържа база данни за чуждестранните учени-българисти, основата на която е положена през 1998–2003 в рамките на финансиран от UNESCO проект. С помощта на БАН събраната до 2006 г. информация е публикувана в енциклопедичен справочник, а в момента базата съдържа данни за над 800 учени и преподаватели
• Дава предложения и мнения за награждаване на чуждестранни българисти
• Издава съвместно с Централната библиотека на БАН списание „Българистика / Bulgarica“
• Публикува тематични сборници

Състав на съвета:

• Председател: чл.-кор. проф. д.и.н. Александър Костов – Институт за балканистика с център по тракология при БАН
• Заместник-председател: проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
• Научен секретар на Направление 8 „Културно-историческо наследство и национална идентичност“: доц. д-р Елка Трайкова

Членове:

• чл.-кор. проф. д.изк. Иванка Гергова – Институт за изследване на изкуствата при БАН
• проф. д.и.н. Пенка Пейковска – Институт за исторически изследвания при БАН
• проф. д-р Красимира Алексова – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
• проф. д-р Ценка Иванова – Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
• доц. д-р Мая Петрова-Танева – Институт за литература при БАН
• доц. д-р Мая Иванова – Кирило-Методиевски научен център при БАН
• доц. д-р Вихра Баева – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН
• доц. д-р Грета Стоянова – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
• доц. д-р Снежанка Ракова-Маринкьова – Югозападен университет „Неофит Рилски“
• доц. д-р Явор Милтенов – Институт за български език при БАН
• Снежана Горянова – Национален археологически институт с музей при БАН

Международна конференция на тема „Българистиката извън България: академични поколения и диалози“

На 20 май 2021 г. Съветът за чуждестранна българистика към Българската академия на науките организира международна конференция на тема „Българистиката извън България: академични поколения и диалози“. Посветен на светлия празник на светите братя Кирил и Методий, научният форум си поставя за задача да проектира днешното озвучаване на тяхното дело, като събере в общ диалог изследователи и преподаватели, млади учени, докторанти и студенти от цял свят. Една среща на академичните поколенията, избрали българистичната проблематика за свое професионално битие, в която споделянето на специфичния контекстен опит и мисленето за успешните модели на бъдещето са ценени като еднакво важни.

Този откровен разговор ще започне от базисната проблематика за формите на университетски специализации по българистика в академичните центрове зад граница, за нивата на постиганата в тях филологическа компетентност и възможностите, които различните образователни концепции предоставят на студентите, избрали българистичен профил. Представители на колегиумите в Пекин, Неапол, Анкара, Познан, Москва, Таракли и др. ще предложат своите иновативни идеи за устойчиво развитие на българистиката в цялото разнообразие на контекстите и техните образователни практики.

Международната конференция ще очертае и актуалните параметри на българистиката като изследователско поле и акцентите в него: от съвременните теории за произхода на глаголицата и опитите да се реконструира фонологията на езиковия вариант, за които е била съставена, през методи за изследване на традиционната българска култура, през динамика на миграционните вълни и българската езикова идентичност, през превода като културен трансфер и др. до история на идеите. Диалогът тук, включващ представители на различни университети: Виена, Варшава, Заарбрюкен, Прага и др., ще бъде насочен към една модерна хуманитаристика, в която българистиката, преодоляла делитбените граници, поддържа своята високопродуктивна научна видимост.

Програма на конференцията на СЧБ на 20 май 2021 г.

Kонференция „Българистиката в дигиталната ера“

На 25 ноември 2021 г. се проведе конференцията „Българистиката в дигиталната ера“, организирана от Съвета за чуждестранна българистика към Управителния съвет на БАН (онлайн, в платформата Zoom). Участниците бяха приветствани от доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ и председателя на Съвета чл.-кор. дин Александър Костов. В първата част с модератор проф. д-р Ценка Иванова от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий бяха представени докладите „Електронни ресурси, корпуси и инструменти, разработвани в Института за български език при БАН“ от доц. д-р Явор Милтенов и „Електронни ресурси в областта на българската литература и култура (бази-данни, терминологични речници и енциклопедии), разработвани от Института за литература при БАН“ от доц. Eлка Трайкова и доц. Мая Петрова. Във втората част с модератор доц. Елка Трайкова последваха докладите „Електронни ресурси за българския език, разработени от преподаватели в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от проф. Красимира Алексова, „Българистиката като споделено познание. Стратегии и възможности на една дигитална академична програма“ от проф. дфн Любка Липчева-Пранджева (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”) и „Иновативни концепции за международни академични мрежи и образователни програми за езикови и междукултурни комуникации (с оглед на чуждестранната българистика)“ на проф. д-р Ценка Иванова. В третата част с модератори проф. Лора Тасева и чл.-кор. Александър Костов бяха представени докладите „Новата платформа за електронно обучение в Университета на Упсала“ от д-р Даниела Асенова (Университет в Упсала, Швеция), „Българистиката през ХХ век: дигитален корпус и обновяването му“ на проф. д-р Андрей Бояджиев от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и проф. дфн Анисава Милтенова от Института за литература при БАН и „Българистиката в Унгария в дигиталната ера“ на проф. дин Пенка Пейковска от Института за исторически изследвания при БАН.

На конференцията присъстваха и доц. д-р Вихра Баева (ИЕФЕМ – БАН), доц. д-р Грета Стоянова (Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“), доц. д-р Снежанка Ракова-Маринкьова (Югозападен университет „Неофит Рилски“), Снежана Горянова (НАИМ –БАН), д-р Красимира Колева (Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“).

Научният форум завърши с ползотворна дискусия, в която не само бе оценено постигнатото досега, но се набелязаха и конкретни стъпки в бъдещата дейност на Съвета за чуждестранна българистика.

     БЪЛГАРИСТИКАТА ИЗВЪН ЕВРОПА – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ

На 19 май 2022 г. в електронна среда се проведе Международния академичен форум „Българистиката извън Европа – предизвикателства и перспективи“. Форумът бе организиран от Съвета за чуждестранна българистика към Българската академия на науките и бе посветен на Светите братя Кирил и Методий и на празника на българската писменост, просвета и култура. Участие в него взеха учени от Китай, Япония, Република Корея, САЩ, Канада и България.
Международният научен форум беше открит от чл.-кор. Александър Костов – председател на Съвета за чуждестранна българистика. Приветствие от името на ръководството на БАН поднесе доц. Елка Трайкова – научен секретар на Направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.
По време на научните презентации и дискусии бяха представени и обсъдени актуалното състояние, постиженията и перспективите в преподаването на български език и култура, както и развитието на българистиката като научна област извън пределите на Стария континент.
Българистиката в Азия бе обект на разглеждане в първата част на форума. Състоянието на българистиката в Китай бе представенопосредством докладите на проф. Лин Уеншуан и доц. Тиен Дзиендзюн от Пекинскияуниверситет за чужди езици. Чен Ин от същия университет също представи своята гледна точка по темата. Доц. Евгений Кандиларов (СУ „Св. Климент Охридски” и Институт за исторически изследвания – БАН), с доклад, и доц. Юми Ниномия (преподавател в университета „Сока“), с кратко представяне, очертаха състоянието и перспективите за развитие на българистиката в Япония. Доц. Людмила Атанасова и доц. Спас Рангелов от Университета за чуждестранни изследвания „Ханкук“ в Сеул очерта насоките на развитие на българистиката в Република Корея.
Във втората част бе разгледана българистиката в Северна Америка. Професор Олга Младенова от Университета Калгари (Канада) представи изчерпателен доклад за състоянието и перспективите за развитие на българистиката в Северна Америка. Докладът бе допълнен с участието на проф. Ронел Аликзандър от Калифорнийския университет Бъркли.
Докладите, научните представяния и дискусиите допринесоха за по-задълбоченото разбиране на състоянието и предизвикателствата пред развитието на българистиката извън Европа и очертаха идеи и планове за провеждането на допълнителни изследвания в разглежданата област.