Кирило-Методиевски научен център

Кирило-Методиевският научен център към Българската академия на науките (КМНЦ) е специализирано научно звено в рамките на научно направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“, ориентирано към комплексно проучване на делото на създателите на славянската писменост св. Кирил и св. Методий и неговото влияние върху българската и европейската култура.

Основната изследователска дейност се допълва с активна обучителна дейност. В изпълнение на своята мисия КМНЦ развива богат спектър от мултидисциплинарни изследвания (лингвистични, литературоведски, палеографски, кодикологически, богословски, исторически, културологически и пр.), свързани с всички аспекти на Кирило-Методиевото дело, което има огромно значение за цялостния исторически път на България и е един от най-важните фактори за съхраняването на народностната и националната идентичност на българския народ. Неговото запазване и развитие е и най-големият принос на българите в европейската и световната писмена култура.

Научна дейност:

Основните резултати и постижения на дейността на КМНЦ са в изпълнение на определените приоритети, съгласно перспективата на Стратегията за развитие на науката в България:

1. Издирени и комплексно изследвани кирило-методиевските извори в средновековни ръкописи от IX до XVI в. и старопечатни книги, съхранявани в български и в чуждестранни книгохранилища и издадени славянски, гръцки, латински и романо-германски извори;
2. Комплексно проучване на кирило-методиевските традиции от IX в. до днес в България и в Европа;
3. Изследване на славянската писменост като система и нейното функциониране в Европа от възникването й до наши дни; 4. Популяризиране на Кирило-Методиевото дело и традиции в полза на българското общество като част от изграждането на новото европейско общество на знанието;
4. Запазване и социализиране на българското средновековно наследство чрез инструментите на дигиталната хуманитаристика – създадено е дигиталното хранилище “Кирило-Методиевско културно наследство” (http://repository.kmnc.bg/)
5. Експертно подпомагане на българските държавни и обществени институции по отношение на културни феномени от сферата на кирилометодиевистиката и тяното възприемане в международен план на научната истина по отношение на спорните проблеми на Кирило-Методиевото дело.
6. Публикуване на резултатите от изследователската работа на учените от КМНЦ в престижни хуманитарни периодични издания и книги в страната и в чужбина.

Образователна дейност:

КМНЦ е акредитиран за обучение на докторанти по три програми:

2.1.Филология: Теория и история на литературата
2.1.Филология: Българска литература
2.1.Филология: Български език

Брой на обучавани докторанти: 3, 1 пост-докторант

Освен обучението на докторанти, Центърът осъществява различен тип специализации в областта на кирилометодиевистиката, обучава докторанти и стажанти по програма“Еразъм+“; сътрудниците му изнасят лекции като гост-преподаватели в престижни университети в чужбина, както и в Центъра за обучение на БАН и български университети.

Проект в помощ на учители и ученици – “Видео-лектория по кирилометодиевистика” ( в сътрудничество с издателство “Просвета”).

История на звеното:

Кирило-Методиевският научен център е наследник на столетна изследователска традиция в БАН, посветена на изучаването на най-стария, кирило-методиевски период в историята на славянската книжовност и свързаните с нея явления и артефакти. В нейното начало стои създадената през 1914 г. Климентова комисия. Резултатите от нейната дейност стават основание за създаването на Комисия за издаване на кирилометодиевските извори  (т.нар.Кирило-Методиевска комисия) при БАН по решение на  IV Международен конгрес по византология) през 1934 г. Просъществувала до 1944 г., Кирило-Методиевската комисия е възстановена едва през 1971 г., в състав от двама научни сътрудници под председателството на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев. През 1980 г. е присъединена към новобразувания по решение на Бюрото на Министерския съвет Кирило-Методиевски научен център, чийто пръв директор е акад. проф. Петър Динеков. С разрастването на научните изследвания и с поставянето на основите на комплексни проучвания на Кирило-Методиевото дело се разширява и щатният състав на Центъра. Във връзка с преструктурирането на БАН през 1994 г. към него е прехвърлена секцията за издаване на старобългарски текстове, ръководена от ст.н.с. I ст. дфн Е. Дограмаджиева от Института за български език при БАН, както и отделни учени от институтите за балканистика и за изкуствознание.

През годините в институциите, чийто правоприемник е КМНЦ, са работили акад. Петър Динеков, проф. дфн. Екатерина Дограмаджиева, проф. Светлина Николова, проф. Василка Тъпкова-Заимова, проф. дин. Боряна Велчева, доц. д-р Елена Коцева, проф. д-р Климентина Иванова, проф. Лиляна Мавродинова, проф. дфн Лора Тасева, проф. дфн Мария Йовчева.