Централна библиотека на БАН

Централна библиотека на Българската академия на науките (ЦБ на БАН) е първата научна библиотека в България, създадена едновременно с Българското книжовно дружество през м. октомври 1869 г. в град Браила, Румъния. Днес тя е национален център на книжовно-документалното наследство и информационна база за фундаментални и приложни изследвания.

Централна библиотека е многоотраслова научна библиотека с отговорност за изграждане и организация на националния библиотечен фонд и за библиотечно-информационно обслужване с българска и чуждестранна литература и достъп до чужди бази данни. С въвеждането в експлоатация на автоматизирана библиотечно-информационна система ALEPH500, ЦБ на БАН се превърна в една от  най-успешно функциониращите библиотеки в страната, която изгражда и управлява библиотечна мрежа от 48 специални библиотеки към 34 научни звена на Българската академия на науките и осигурява библиотечно-информационното обслужване на БАН като комплексен национален научен център.

Със своя фонд от над 2 000 000 библиотечни документа Централната библиотека има значителен принос за изграждане на националните библиотечно-информационни ресурси на страната. Чрез проектите, в които участва, тя създава множество дигитални ресурси и по този начин  се включва успешно в процеса на развитие на дигиталната информационна и образователна среда.

Централна библиотека на БАН създава и поддържа международен книгообмен с над 780 научни институции от 61 държави. Международният книгообмен в България има дълга история и богати традиции. Първата българска библиотека, която изпраща свои издания в чужбина и в замяна получава други за своите фондове, е библиотеката при Българското книжовно дружество (БКД). Книгообменът е една от формите за научно и културно сътрудничество между библиотеките на отделни страни, като по този начин се получава взаимна информация за научните достижения в съответната страна.