Институт по невробиология

Институтът по невробиология при БАН (ИНБ-БАН) е самостоятелно научно звено в рамките на тематично направление „Биомедицина и качество на живот“ на Българска академия на науките.

В ИНБ-БАН се провеждат фундаментални и научно-приложни изследвания чрез интердисциплинарни неврофизиологични, психофизиологични и фармакологични подходи за получаване на нови знания за невробиологичните механизми на организация, адаптация и регулация в организма на човека и животните и фармакологичните въздействия върху тях; създаване на нови диагностични и прогностични методи за подобряване на качеството на живот, интелектуалните и физически възможности на човека.

История на звеното

1947 г. – учреден е Институт по експериментална медицина (ИЕМ) към Българската академия на науките с предмет на дейност – фундаментални изследвания по физиология, фармакология и биохимия. Научната дейност на ИЕМ се концентрира в областта на физиологичните науки и през 1960 г. е преименуван в Институт по физиология (ИФ). Изучават се физиологични механизми на управление и саморегулация в организма и се изяснява ролята на природни и синтетични активни вещества и лекарствени средства в контрола и организирането на жизнените процеси. Провеждат се проучвания в областта на фундаменталните невронауки на централно и периферно ниво. Въвеждат се експериментални модели за проучване на организацията на нервната система, клетъчна енергетика и терапевтичните и токсични ефекти на лекарствени средства на различни биологични нива. Чрез научно-приложни разработки се въвеждат нови методики за физиологични и фармакологични изследвания. Разработват се задачи и от областта на психофизиологията, психофармакологията и психофизиката.

Предвид ориентацията на тематиката на повечето изследователски звена към невронауките, през 2006 г. ИФ е реорганизиран в Институт по невробиология (ИНБ).

Важни исторически постижения:

• Принос в проучването и производството на субстанцията Nivalin® (проф. Д. Пасков)
• Откриване на зависимостта на атрио-вентрикуларното проводно време от сърдечната честота при повишена парасимпатикусова активност (откритие № 10 на проф. В. Павлов)
• Принос за откриване и развитие на пуриновите Р2 рецепторни подтипове (проф. Л. Казаков)
• Пионерни изследвания в областта на хипербарната и космическа физиология (доц. Ст. Димов, проф. Г. Ганчев, проф. В. Колев, доц. Пл. Гатев, доц. В. Григорова).

Важни постижения от последните години:

• Неврофизиологични и неврохимични механизми, модели и методи за диагностика, превенция и терапия на двигателни и когнитивни дефицити при нормално и патологично стареене (Паркинсонова болест, Болест на Алцхаймер и др.).
• Неврофизиологични, неврохимични и молекулярни механизми и експериментални модели за диагностика, превенция и терапия на социално-значими соматични, неврологични, невродегенеративни и психиатрични заболявания в хода на живота (хиперактивност с дефицит на вниманието, дислексия и езикова нарушения, депресия, агресия, исхемия, аневризми, епилепсия, нарушения на съня).
• Физиологични, фармакологични и клетъчни системи при изучаване на злокачествени новообразувания и антитуморни агенти.

Образователна дейност:

Докторантски програми

• акредитация по физиология на животните и човека – до 2022 г.
• акредитация по фармакология – до 2021 г.
• акредтация по психофизиология – до 2022 г.

Други образователни инициативи

• курсове за обучение на докторанти към Центъра за обучение на БАН – http://edu.bas.bg/courses.html#navtoggg