Институт за литература

Институтът за литература към Българската академия на науките  е национален център за изследване на българската литература от Средновековието до наши дни в теоретичен, историко-културологичен и компаративистичен аспект. Основни изследователски области в Института за литература са старобългарска литература, литература на Българското възраждане, нова и съвременна българска литература, теория на литературата, сравнително литературознание.

Основна задача на Института е осмислянето, съхраняването и популяризирането на българското литературно и културно наследство в контекста на европейските хуманитарни традиции. В широко и многоаспектно международно сътрудничество тя се осъществява под формата на академични колективни и монографични изследвания на литературната история и теория, проучвания върху творчеството на българските писатели, съставяне на енциклопедични и справочни издания, създаване на електронни бази данни и дигитални библиотеки, издирване, съхраняване и обнародване на архиви и архивни материали, подготовка на многотомни академични издания на български писатели.

Дългогодишният научно-изследователски опит и научният по­тен­циал на Института позволяват да се реализират фундаментални науч­ни проек­ти, които изискват екипна работа на висококвалифицирани спе­циа­лис­ти. Техните научни постижения са признати в националната и международната хуманитарна общност.

В Института за литература се извършват литературно-исторически и съпоставителни изследвания, както и общотеоретични раз­ра­бот­ки, насочени към проучване на  българското литературно нас­лед­­ство, което е представително за приноса на българската култура към све­­товната цивилизация. Научната дейност се осъществява  със съвременни научни подходи и със средствата на модерните тех­­но­логии. Тяхното използване дава възможност да се съчетаят ака­­демичната прецизност и задълбоченост с практическата приложимост на нау­­ката, да се подготвят дигитални ресурси, отговарящи на съвременните изисквания на обществото. Ши­ро­ка­та дос­тъпност и високото качество на създадените в Института научни продукти подпомагат формирането на нов тип мислене и изграждането на етични цен­нос­ти чрез осмисляне на миналото и очертаване на перспективи за бъдещето.

Част от изследователските усилия на Института са насочени към из­дир­­ване и проучване на неизвестни или малко известни ли­те­ра­тур­но­ис­то­ри­­чески факти и тяхното съвременно интерпретиране, за да се очертаят същ­­­ността и насоките на литературните явления и да се проследят взаимодействията и полемиките в българската кул­ту­ра. В тези проучвания документалната основа и научният подход са в ор­­ганичен синтез, а литературната история е представена като сис­те­ма от естетически и етични ценности, които, положени в нови из­сле­до­ва­­телски контексти, пораждат плодотворни културни диалози. Така теренът на ли­тературоведските проучвания все повече се разширява и Институтът се превръща в център на компаративистични из­следвания. В изследователската му дейност се отделя значително място и на пренебрегвани доскоро области като емигрантската ли­те­ратура, литературата на малцинствата у нас и в чужбина, анти­то­та­ли­тар­на­та литература, паралелните естетически про­цеси в българската и другите балкански и европейски литератури. Реализирането на такива основополагащи за съвременната ху­ма­ни­тар­на наука проекти се осъществява чрез съз­да­ва­не на ин­тер­дис­ци­пли­нарни консорциуми, на които Институтът за ли­те­ра­тура е координатор.

Издирват се, съх­раняват се, проучват се и се публикуват ар­хиви и документи. Подготвят се уникални ен­циклопедични и справочни из­дания, като “Кирило-Методиевска енциклопедия”(4 тома), ”Речник на бъл­гар­ската литература” (3 тома), “Речник по нова българска литература”, “Пе­рио­дика и литература” (6 тома), “Преводна рецепция на ев­ро­пей­ските литератури в България” (6 тома), „Периодика на руската емиграция в България”, Енциклопедия „Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища” (в 3 тома), „Литературен архив” (9 тома), “Критическото наследство на българския модернизъм” (4 тома.). Издадени са 39 анкети с видни български писатели и критици. Към Института е създаден издателски център „Боян Пенев”, който публикува  научни сборници и мо­­нографични изследвания в областта на хуманитарната наука.

В Института за литература се съхраняват:

  • част от литературните архиви на Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Михалаки Георгиев, Христо Огнянов;
  • личните библиотеки на българските писатели Асен Разцветников, Николай Лилиев, Стефан Кожухаров;
  • фотоархив от снимки на български писатели и културни дейци.

В Института за литература са работили видни учени като акад. Михаил Арнаудов, акад. Николай Лилиев, акад. Петър Динеков, акад. Емил Георгиев, акад. Пантелей Зарев, чл.-кор. Милена Цанева, проф. д.ф.н. Атанас Натев, проф. д.ф.н. Боян Ничев, доц. д-р Йордан Василев, проф. д.ф.н. Илия Конев, проф. д.ф.н. Дочо Леков, проф. д-р Здравко Петров, проф. д.ф.н. Елка Константинова, проф. д-р Кръстьо Куюмджиев, проф. Ванда Смоховска-Петрова, проф. д.ф.н. Иван Сарандев и др.

На учени от Института за литература са присъдени:

  • Голяма награда „Питагор“ за 2008 г. за най-добър научен колектив с ръководител проф. д.ф.н. Анисава Милтенова за проекта Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства;
  • Награда „Питагор“ за 2008 г. за утвърден учен в обществените и хуманитарните науки на проф. д.ф.н. Румяна Дамянова;
  • Награда „Питагор“ за 2009 г. за утвърден учен в обществените и хуманитарните науки на доц. д.ф.н. Радосвет Коларов;
  • Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на обществените и хуманитарните науки за съществен принос в развитието на науката в периода 2013-2014 г. на проф. д-р Доротей Гетов

Контакти

Новини

БАН отбелязва 100 години от смъртта на Иван Вазов

вторник, 12 октомври 2021 |Коментарите са изключени за БАН отбелязва 100 години от смъртта на Иван Вазов

Събитието ще се проведе онлайн Поради заповед на директора на РЗИ София, възможността за провеждане на събитията, предвидени в програмата на честванията за стогодишнината от смъртта на Иван Вазов, е единствено онлайн. Предвидената изложба и четенето [...]

Четири нови книги за българо-украинските културни взаимоотношения

петък, 18 юни 2021 |Коментарите са изключени за Четири нови книги за българо-украинските културни взаимоотношения

Четири книги, посветени на българо-украинските културни взаимоотношения, представиха в БАН Институтът за литература и Посолството на Украйна в България. „Компаративистичният сборник „България и Украйна – култура на преломите (ХІХ–ХХІ)“, антологиите „Български поетически авангард. Антология / [...]

Институтът за литература към БАН обявява конкурс за доцент

вторник, 27 април 2021 |Коментарите са изключени за Институтът за литература към БАН обявява конкурс за доцент

Институтът за литература към БАН – София, обявява конкурс за Доцент в професионално направление 2.1. Филология, научна специалност Българска литература (Нова и съвременна българска литература)  – със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, [...]

Конкурс за главен асистент в Института за литература

сряда, 31 март 2021 |Коментарите са изключени за Конкурс за главен асистент в Института за литература

Институтът за литература към БАН – София, обявява конкурс за Главен асистент в професионално направление  2.1. Филология по научна специалност „Литература на народите на Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия“  – със срок 2 месеца [...]

Конкурс за главен асистент в Института за литература

вторник, 16 юни 2020 |Коментарите са изключени за Конкурс за главен асистент в Института за литература

Конкурс за главен асистент в Института за литература Институтът за литература към БАН – София, обявява конкурс за Главен асистент в професионално направление 2.1. Филология, научна специалност Българска литература (Нова и съвременна българска литература)  – [...]

Конкурс за професор в Института за литература

вторник, 16 юни 2020 |Коментарите са изключени за Конкурс за професор в Института за литература

Институтът за литература към БАН – София, обявява конкурс за Професор в професионално направление 2.1. Филология, научна специалност Българска литература (Нова и съвременна българска литература)  – със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“, [...]