![150 години БАН](https://www.bas.bg/wp-content/uploads/2019/03/Logo-150-BAS.png)
Основана през 1869 г., Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България. В нея се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси.
БАН на 150
Обръщение на Председателя на БАН
Българската академия на науките (БАН), правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД) е най-старата и най-голямата научна институция в страната, основана девет години преди Третата българска държава. Създаването на Българското книжовно дружество от личности, които още нямат своя държава, изисква голяма вяра и много надежда, и бележи едно от върховите събития през Българското възраждане.
Сред основателите на Българско книжовно дружество през 1869 в Браила са видни възрожденски личности като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия). Този исторически за България акт е дело на различни слоеве на обществото – от утвърдени имена в науката до Апостола на свободата Васил Левски, който също е сред нейните учредители и първи дарители. Високо родолюбивият дух на българина личи особено ярко в силната обществена подкрепа, която превръща Дружеството в обединителен символ на нацията. Учредителите показват завидна далновидност по отношение на администрирането и законовата рамка на институцията, като полагат грижи за приемане на Устав и издаване на официалния орган – Периодическо списание на БКД. Успоредно с това започва формирането на книжен и документален фонд, запазен и до днес в Централната библиотека и Архива на БАН.
За издигането на международния престиж на Дружеството заслуга имат и европейски капацитети като Константин Иречек, министър на народното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на съвременна България не забравят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния научен статус обаче е свързано преди всичко с името на най-дългогодишния председател – Иван Евстратиев Гешов, виден банкер, политик и общественик и щедър дарител на институцията. Благодарение на неговите усилия и нагласите на обществото, през 1911 г. книжовното дружество прераства в Българска академия на науките.
Основана само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, БАН играе роля за утвърждаване на младата българска държава на Балканите и в Европа. През тези години нейната обществена мисия е особено силно изразена с научни разработки в областта на етногенезиса на българския народ, търсене на историческите му корени и формиране на нова ценностна система.
След Втората световна война постепенно Академията се разраства, превръщайки се в полиструктурна научна институция. Извън старата насоченост към фундаментални научни изследвания на преден план започват да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват основно в университетските среди. Така нейната социална ангажираност отговаря на нуждите на новата планова икономика и нарасналите стопански възможности на страната. През този период в институтите на БАН се извършват редица пионерски разработки в различни области, които нареждат страната ни на значимо място в световната технологична карта. Достатъчно е да споменем раждането в Академията на такива дейности и области като: електронната промишленост в България, ядрената енергетика, роботиката, космическите изследвания, развитието на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други. Всичко това спомогна за издигането на фундаменталните и научно-приложни изследвания на учените от БАН на световно ниво.
Днес Българската академия на науките е най-голямата научна институция в България с доказан авторитет в международен план. Тя въплъщава в себе си както традициите от миналото, така и предизвикателството на страната по пътя на нейната европейска интеграция. Неразривно свързана с държавността, БАН е колкото научна, толкова и обществена организация – органична част от духовното развитие на българската нация.
И през настоящата юбилейна година Академията продължава да работи за своята мисия: „да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно- историческо наследство на нацията“.
академик Юлиан Ревалски,
председател на Българската академия на науките
Поздравителни адреси
Поздравителни адреси от чуждестранните партньори на БАН
Стена на поздравленията
![Кабинет на председателя](https://www.bas.bg/wp-content/uploads/2017/02/Preds_Kabinet_1-1024x661.jpg)
Историята на БАН
Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Неговата цел е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина. Пръв председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея.
Дарителска кампания
Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.
Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.
Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.
Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018
![Детайл](https://www.bas.bg/wp-content/uploads/2017/10/BAN_Detail_5-1024x683.jpg)
![Детайл](https://www.bas.bg/wp-content/uploads/2017/10/BAN_Detail_5-1024x683.jpg)
Дарителска кампания
Ръководството на Българската академия на науките стартира дарителска кампания за набиране на средства под наслов и с кауза „150 години Българска академия на науките“. Кампанията ще продължи през цялата 2019 г. и е обърната както към всички наши колеги, така и към институции, организации, партньори.
Целта е да бъде подпомогната дейността и организацията по отбелязването на юбилейната годишнина, както и да се подкрепи осъществяването на основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН паметници на културата, изработването на юбилейни издания и др.
Жестът на дарение за Храмът на науката и духовността е израз на родолюбие и щедрост.
Дарителската сметка е:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
Адрес: ул. „15-ти ноември“ 1, 1040 София
Булстат: 000662018
Актуално
![150 години БАН](https://www.bas.bg/wp-content/uploads/2019/03/Logo-150-BAS.png)
Откриваме нови хоризонти!
Генералният директор на ЮНЕСКО посети изложбата на БАН в Париж
Генералният директор на ЮНЕСКО Одре Азуле посети на 21 октомври фотоизложбата на Българската академия на науките, която е подредена в сградата на ЮНЕСКО в Париж и представя пред международната общност дейността на Академията. Г-жа Азуле бе впечатлена от широката мрежа от институти на БАН, развиващи дългогодишна и активна дейност в различни области на човешкия живот, както и от постиженията на Академията и приноса й в международния обмен на научно-технически опит. (още…)
40 учени обсъждат нематериалното културно наследство в БАН
България е една от първите страни в света, изпълнили условието на Конвенция 2003 на ЮНЕСКО за създаването на Национален регистър на нематериалното културно наследство. Това изтъкна като основен принос на учените от Академията чл.-кор. Мила Сантова по време на международната научна конференция „Актуални проблеми в изучаването на нематериалното културно наследство и прилагането на Конвенция 2003. Приносът на учените от БАН“. Двудневната конференция започна на 17 октомври в Българската академия на науките и е посветена на 150-годишнината на Академията. Организира се от Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей, съвместно с Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. (още…)
ЮНЕСКО показва постиженията на БАН в Париж
По инициатива на Българската академия на науките отбелязването на 150-годишнината на Академията е включена в програмата на ЮНЕСКО за 2019 година. По този повод фотоизложба на БАН в сградата на ЮНЕСКО в Париж представя пред международната общност дейността на Академията.
Откриването на изложбата се проведе на 16 октомври в присъствието на посланици, българи, които живеят и работят във Франция и представители на научната общност. Домакини на събитието бяха посланикът на България във Франция и постоянен представител на България към ЮНЕСКО Н. Пр. Ангел Чолаков и председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. (още…)
Технологии и материали в полза на обществото показаха на изложба в БАН
Изложбата „Технологии и материали в полза на обществото“ пред фоайето на зала „Проф. Марин Дринов“, посветена на 150-годишнината от създаването на Българската академия на науките, показва научните постижения на направленията в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ), допринесли за създаването и развитието на микроелектрониката, акустоелектрониката и на нанотехнологиите в България. (още…)
Над 1500 души посетиха Ботаническата градина на БАН за „Есенните срещи с растенията“
Над 1500 души посетиха Ботаническата градина на БАН по време на традиционните „Есенни срещи с растенията“. На 12 и 13 октомври, в рамките на честванията на 150-годишнината на Българската академия на науките, входът в Градината беше свободен и гостите можаха да се запознаят с разнообразието и красотата на отглежданите там растения. (още…)