Национален археологически институт с музей
Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в.
НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях.
Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал, НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа.
Научна дейност:
Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва следните научни структурни звена:
- Пет хронологически и тематично профилирани секции – Секция за праистория; Секция за тракийска археология; Секция за антична археология; Секция за средновековна археология; Секция за нумизматика и епиграфика,
- Секция за Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България,
- Два филиала за проучване на древните български столици (в Шумен и във Велико Търново),
- Археологически музей с три отдела: Експозиции, Фондове и Лаборатория за анализи, консервация и реставрация.
Разностранните дейности на НАИМ-БАН се осъществяват в тясно сътрудничество и взаимодействие с музеите в страната, държавни институции (Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, НИНКН), регионални и местни органи на изпълнителната власт и различни неправителствени организации.
Теренната работа на учените и специалистите от НАИМ-БАН включва редовни и спасителни археологически разкопки, теренни издирвания и наблюдения и се осъществява на повече от 100 археологически обекта, които хронологически обхващат времето от ранния палеолит до късната османска епоха.
Научно-приложната дейност на НАИМ-БАН се изразява предимно в разнообразни изяви, свързани със спецификата на функциониране на Археологическия музей – инвентаризация на музейните фондове, инвентиране на новопостъпили материали, подготовка и представяне на постоянни и временни експозиции, реставрация, консервация и фотодокументиране, осъвременяване на музейните описи.
Образователна дейност:
Докторантски програми
Основен елемент в образователната дейност на НАИМ е обучението на докторанти в областта на археологическата наука чрез „Докторантската програма”. През 2017 г. в НАИМ-БАН са обучавани 10 докторанти.
Други образователни инициативи
Образователната дейност на НАИМ-БАН включва воденето на лекции и упражнения във всички висши учебни заведения, в които се изучава специалността археология, подготвянето на дипломанти, организирането на теренни студентски практики. Особен акцент в работата на музея през последните години е работата с групи ученици и деца от предучилищна възраст. Ежегодни инициативи са програмите „Училище в музея“, „Лято в музея“ и други музейно-образователни програми по история и древно изкуство във връзка с постоянните и временните изложби.
Кратка история:
- На 8 ноември 1878 г. се създава Софийска публична библиотека.
- На 5 юни 1879 г. тя е преименувана в Българска народна библиотека в София.
- На 1 януари 1893 г. Народният музей е обособен като самостоятелно учреждение.
- През 1901 г. е основано Българското археологическо дружество.
- С издаването на Закона на народното просвещение през 1909 г., Народният музей е преименуван в Народен археологически музей.
- През 1920 г., на базата на Българското археологическо дружество, е създаден Българският археологически институт като самостоятелно научно учреждение.
- С решение на Управителния съвет на БАН, легализирано с постановление на Министерския съвет, подписано на 3 ноември 1948 г., Народният археологически музей се обединява с Археологическия институт под общото наименование Археологически институт и музей при БАН.
Контакти
Новини
Гроб на 7 600 години откриха в Слатина археолози от БАН
Раннонеолитен гроб на около 7 600 години откри в селище Слатина екип от археолози, ръководени от чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на БАН. Находката е изключително рядка. Проучванията, които предстоят, ще дадат информация за физическите характеристики [...]
Фрагменти от 21 римски мозайки показват в Националния археологически музей на БАН
Фрагменти от 21 римски мозайки показва изложбата „Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи“, която беше открита в Националния археологически музей на БАН на 15 май. Съпътстващата постерна изложба „Усет за разкош: Римски [...]
Находките от некропола в Требенище до Охрид за първи път събрани в обща изложба в Скопие
Изложбата „100 години Требенище“ беше открита на 14 март 2019 г. в Националния институт Археологически музей на Северна Македония в Скопие. Тя се организира съвместно от Националния археологически институт с музей на БАН, Националния институт [...]
Дванадесетата Национална археологическа изложба „Българска археология 2018” представя най-интересните находки от изминалата година
Дванадесетата Национална археологическа изложба „Българска археология 2018”, която представя най-интересните находки и богат илюстративен материал, плод на теренната работа на българските археолози през изминалата година, беше открита на 14 февруари в Националния археологически музей в [...]
Над 300 спасени от нелегален трафик артефакти в изложба на НАИМ при БАН
Изложбата „Спасени съкровища на България“ беше открита на 6 ноември 2018 г. в Националния археологически институт с музей – БАН. Сред официалните лица бяха вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, министърът на вътрешните работи Младен [...]
Раннонеолитното селище Слатина в София представено в изложба
Избрани предмети от раннонеолитното селище Слатина в София са подредени в изложбата „В зората на европейската цивилизация: Слатина-София на 8 000 години“, която беше открита на 17 май в Регионалния исторически музей – София. Събитието [...]