Институт за български език "Проф. Любомир Андрейчин"

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ е основан  на 15 май 1942 г. като Служба за български речник към Българската академия на науките. През 1947 година Службата за български речник прераства в Институт за български речник, а през 1949 година – в Институт за български език.

Историята на Института е преплетена с живота и творческото дело на велики български езиковеди и отбелязва сериозни научни постижения в областта на езиковедската българистика. Ръководител на Службата за български речник и първи директор на Института за български език (1947 – 1951) е акад. Ст. Романски. Други известни учени, чийто професионален път е тясно свързан с Института, са: акад. Владимир Георгиев, акад. Стефан Младенов, акад. Валентин Станков, акад. Иван Дуриданов, чл-кор. Любомир Андрейчин, чл.-кор. Кирил Мирчев, чл.-кор. Дора Иванова-Мирчева, проф. Йордан Заимов, проф. Стойко Стойков, проф. Иван Леков, проф. Кристалина Чолакова, проф. Йордан Пенчев и много други.

Научна дейност:

Приоритетни направления в работата на Института са:

  • академичните речници на българския език;
  • езиковото културноисторическо наследство на българите;
  • теоретичните езиковедски изследвания;
  • електронните езикови ресурси и езиковите технологии.

Основният лексикографски труд на Института за български език е многотомният „Речник на българския език“ – най-големият и представителен тълковен речник, който включва 119 229 заглавни думи и отразява съвременното състояние и развитието на българския език от началото на XIX век. Сред най-значимите постижения на Института се нареждат: многотомният „Български етимологичен речник“, в който се обяснява произходът на думите в българския език и връзките му с други балкански, славянски и индоевропейски езици; двутомният „Старобългарски речник“ – преводен и тълковен речник на лексиката от класическите глаголически и кирилски паметници; „Българският диалектен атлас. Обобщаващ том. Фонетика. Акцентология. Лексика. Морфология“ – 503 диалектни карти, посредством които се представят и сравняват езикови факти въз основа на материал от 2 300 селища, в които се говорят диалекти на българския език. По-важни правописни речници на Института са: „Правописен речник на съвременния български книжовен език” (1983), „Официален правописен речник на българския език“ (2012), „Официален правописен речник на българския език. Глаголи“ (2016).

Тритомната „Граматика на съвременния български книжовен език“ е първата академична граматика, която представя изчерпателно фонетичната, морфологичната и синтактичната структура на българския език. Трудът „Българска лексикология и фразеология“ (т. I – III) е обобщаващо изследване, което описва лексикалната и фразеологичната система на българския език.

Образователна дейност:

Акредитирани от НАОА научни специалности за обучение на докторанти в Института за български език по професионалното направление „Филология“, шифър 2.1., са: „Български език“ и „Общо и сравнително езикознание“.

Институтът за български език при БАН приема за обучение специализанти от страната и чужбина,  предлага обучение по български език като чужд на чуждестранни студенти и граждани и специализирани курсове за преподаватели по български език в училище.

Онлайн услуги:

Контакти

Международни отношения

Новини

Диктовки на открито организира Институтът за български език по случай 24 май

петък, 18 май 2018 |Коментарите са изключени за Диктовки на открито организира Институтът за български език по случай 24 май

По случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Институтът за български език  „Проф. Любомир Андрейчин!“ – БАН организира традиционната празнична кампания „Написаното остава. Пиши правилно!“. Диктовки и проверка на знанията по български [...]

За думите и речниците в дигиталната епоха

сряда, 16 май 2018 |Коментарите са изключени за За думите и речниците в дигиталната епоха

Застрашен ли е българският език от дигитална смърт с навлизането и все по-широкото използване на нови технологии? Отговорът, който дава на този въпрос Институтът за български език, е „НЕ“. С тези думи директорът проф. Светла [...]

Награди на фонд „Академик Владимир Георгиев“ за 2017 г.

понеделник, 19 февруари 2018 |Коментарите са изключени за Награди на фонд „Академик Владимир Георгиев“ за 2017 г.

Наградите на фонд „Академик Владимир Георгиев“ за 2017 г. бяха връчени на 16 февруари на тържествена церемония в Българската академия на науките. Събитието се проведе в рамките на научна сесия в чест на 110 години [...]

110 години от рождението на акад. Владимир Георгиев ще бъдат отбелязани с научна сесия и тържествено връчване на награди

четвъртък, 15 февруари 2018 |Коментарите са изключени за 110 години от рождението на акад. Владимир Георгиев ще бъдат отбелязани с научна сесия и тържествено връчване на награди

  Научна сесия по повод 110-годишнината от рождението на акад. Владимир Георгиев ще се проведе на 16 февруари 2018 г. от 10 до 15 часа в големия салон на Българската академия на науките. В нея [...]

Институтът за български език към БАН организира семинар „Преводач 2018“ за председателството на Съвета на Европейския съюз

петък, 9 февруари 2018 |Коментарите са изключени за Институтът за български език към БАН организира семинар „Преводач 2018“ за председателството на Съвета на Европейския съюз

Семинарът „Преводач 2018“ ще представи системата „Преводач“ за Председателството на Съвета на ЕС – инструмент за автоматичен превод, създаден специално за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Системата „Преводач“ може да [...]

Институтът за български език участва в създаването на системата Преводач за Председателството на Съвета на ЕС

четвъртък, 11 януари 2018 |Коментарите са изключени за Институтът за български език участва в създаването на системата Преводач за Председателството на Съвета на ЕС

Институтът за български език при Българската академия на науките участва в създаването на системата Преводач за Председателството на Съвета на ЕС, която от днес е достъпна от уеб страницата на Българското председателство. Преводач предлага превод [...]