Институт за български език "Проф. Любомир Андрейчин"

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ е основан  на 15 май 1942 г. като Служба за български речник към Българската академия на науките. През 1947 година Службата за български речник прераства в Институт за български речник, а през 1949 година – в Институт за български език.

Историята на Института е преплетена с живота и творческото дело на велики български езиковеди и отбелязва сериозни научни постижения в областта на езиковедската българистика. Ръководител на Службата за български речник и първи директор на Института за български език (1947 – 1951) е акад. Ст. Романски. Други известни учени, чийто професионален път е тясно свързан с Института, са: акад. Владимир Георгиев, акад. Стефан Младенов, акад. Валентин Станков, акад. Иван Дуриданов, чл-кор. Любомир Андрейчин, чл.-кор. Кирил Мирчев, чл.-кор. Дора Иванова-Мирчева, проф. Йордан Заимов, проф. Стойко Стойков, проф. Иван Леков, проф. Кристалина Чолакова, проф. Йордан Пенчев и много други.

Научна дейност:

Приоритетни направления в работата на Института са:

  • академичните речници на българския език;
  • езиковото културноисторическо наследство на българите;
  • теоретичните езиковедски изследвания;
  • електронните езикови ресурси и езиковите технологии.

Основният лексикографски труд на Института за български език е многотомният „Речник на българския език“ – най-големият и представителен тълковен речник, който включва 119 229 заглавни думи и отразява съвременното състояние и развитието на българския език от началото на XIX век. Сред най-значимите постижения на Института се нареждат: многотомният „Български етимологичен речник“, в който се обяснява произходът на думите в българския език и връзките му с други балкански, славянски и индоевропейски езици; двутомният „Старобългарски речник“ – преводен и тълковен речник на лексиката от класическите глаголически и кирилски паметници; „Българският диалектен атлас. Обобщаващ том. Фонетика. Акцентология. Лексика. Морфология“ – 503 диалектни карти, посредством които се представят и сравняват езикови факти въз основа на материал от 2 300 селища, в които се говорят диалекти на българския език. По-важни правописни речници на Института са: „Правописен речник на съвременния български книжовен език” (1983), „Официален правописен речник на българския език“ (2012), „Официален правописен речник на българския език. Глаголи“ (2016).

Тритомната „Граматика на съвременния български книжовен език“ е първата академична граматика, която представя изчерпателно фонетичната, морфологичната и синтактичната структура на българския език. Трудът „Българска лексикология и фразеология“ (т. I – III) е обобщаващо изследване, което описва лексикалната и фразеологичната система на българския език.

Образователна дейност:

Акредитирани от НАОА научни специалности за обучение на докторанти в Института за български език по професионалното направление „Филология“, шифър 2.1., са: „Български език“ и „Общо и сравнително езикознание“.

Институтът за български език при БАН приема за обучение специализанти от страната и чужбина,  предлага обучение по български език като чужд на чуждестранни студенти и граждани и специализирани курсове за преподаватели по български език в училище.

Онлайн услуги:

Контакти

Международни отношения

Новини

Над 200 учители от цялата страна участват във форум за изследователските подходи в обучението по български език

понеделник, 28 октомври 2019 |Коментарите са изключени за Над 200 учители от цялата страна участват във форум за изследователските подходи в обучението по български език

Форум „Изследователски подходи в обучението по български език“ с участието на над 200 учители по български език и литература, учени и изследователи се провежда за четвърта поредна в Българската академия на науките. Организатор е Институтът [...]

Кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“ участва в „Алея на книгата“

понеделник, 5 август 2019 |Коментарите са изключени за Кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“ участва в „Алея на книгата“

За първи път през месец август 2019 година кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“ на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН участва в „Алея на книгата“ в гр. Варна. На откриването на десетдневното [...]

Международната годишна конференция на Института за български език на БАН събра 120 учени от цял свят

сряда, 15 май 2019 |Коментарите са изключени за Международната годишна конференция на Института за български език на БАН събра 120 учени от цял свят

Най-новите научни постижения на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ на БАН и световните тенденции в езикознанието бяха обсъдени от над 120 учени от България, Европа, Северна Америка и Азия.  по време на двудневната [...]

Три конкурса за заемане на академични длъжности в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН

сряда, 8 май 2019 |Коментарите са изключени за Три конкурса за заемане на академични длъжности в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН обявява три конкурса за заемане на академичната длъжност „доцент“ в професионално направление  2.1. Филология, научна специалност Български език за нуждите на Секцията за българска лексикология и [...]

Три български азбуки показва изложба в градината пред Народния театър

четвъртък, 2 май 2019 |Коментарите са изключени за Три български азбуки показва изложба в градината пред Народния театър

20 изображения на глаголически букви и техните съответствия в старобългарската кирилица и в съвременната българска азбука представя изложбата „Българските азбуки“. Експозицията е на Института за български език и е посветена на 150-годишнината на Българската академия [...]

Конкурси за заемане на академични длъжности “доцент” и “професор” в Института за български език на БАН

вторник, 19 март 2019 |Коментарите са изключени за Конкурси за заемане на академични длъжности “доцент” и “професор” в Института за български език на БАН

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН – София обявява два конкурса за заемане на следните академични длъжности: един конкурс за академичната длъжност „професор”  в професионално направление  2.1. Филология, научна специалност Български език [...]