Институт за български език "Проф. Любомир Андрейчин"

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ е основан  на 15 май 1942 г. като Служба за български речник към Българската академия на науките. През 1947 година Службата за български речник прераства в Институт за български речник, а през 1949 година – в Институт за български език.

Историята на Института е преплетена с живота и творческото дело на велики български езиковеди и отбелязва сериозни научни постижения в областта на езиковедската българистика. Ръководител на Службата за български речник и първи директор на Института за български език (1947 – 1951) е акад. Ст. Романски. Други известни учени, чийто професионален път е тясно свързан с Института, са: акад. Владимир Георгиев, акад. Стефан Младенов, акад. Валентин Станков, акад. Иван Дуриданов, чл-кор. Любомир Андрейчин, чл.-кор. Кирил Мирчев, чл.-кор. Дора Иванова-Мирчева, проф. Йордан Заимов, проф. Стойко Стойков, проф. Иван Леков, проф. Кристалина Чолакова, проф. Йордан Пенчев и много други.

Научна дейност:

Приоритетни направления в работата на Института са:

• академичните речници на българския език;
• езиковото културноисторическо наследство на българите;
• теоретичните езиковедски изследвания;
• електронните езикови ресурси и езиковите технологии.

Основният лексикографски труд на Института за български език е многотомният „Речник на българския език“ – най-големият и представителен тълковен речник, който включва 119 229 заглавни думи и отразява съвременното състояние и развитието на българския език от началото на XIX век. Сред най-значимите постижения на Института се нареждат: многотомният „Български етимологичен речник“, в който се обяснява произходът на думите в българския език и връзките му с други балкански, славянски и индоевропейски езици; двутомният „Старобългарски речник“ – преводен и тълковен речник на лексиката от класическите глаголически и кирилски паметници; „Българският диалектен атлас. Обобщаващ том. Фонетика. Акцентология. Лексика. Морфология“ – 503 диалектни карти, посредством които се представят и сравняват езикови факти въз основа на материал от 2 300 селища, в които се говорят диалекти на българския език. По-важни правописни речници на Института са: „Правописен речник на съвременния български книжовен език” (1983), „Официален правописен речник на българския език“ (2012), „Официален правописен речник на българския език. Глаголи“ (2016).

Тритомната „Граматика на съвременния български книжовен език“ е първата академична граматика, която представя изчерпателно фонетичната, морфологичната и синтактичната структура на българския език. Трудът „Българска лексикология и фразеология“ (т. I – III) е обобщаващо изследване, което описва лексикалната и фразеологичната система на българския език.

Образователна дейност:

Акредитирани от НАОА научни специалности за обучение на докторанти в Института за български език по професионалното направление „Филология“, шифър 2.1., са: „Български език“ и „Общо и сравнително езикознание“.

Институтът за български език при БАН приема за обучение специализанти от страната и чужбина,  предлага обучение по български език като чужд на чуждестранни студенти и граждани и специализирани курсове за преподаватели по български език в училище.