Президентът Румен Радев: „Ако искаме да имаме модерна държава, интегрирана в Европа, трябва да се обърнем към нашата наука“
Българската академия на науките отбеляза Деня на народните будители с тържествено събрание в Големия салон на Академията. Президентът Румен Радев заедно с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски връчиха наградите на 25 млади и най-млади учени на БАН – „Професор Марин Дринов“ и „Иван Евстратиев Гешов“.
„Когато говорим за нашето бъдеще, все повече се разгаря дебатът накъде отива България и кои са нашите приоритети“, отбеляза в словото си президентът Румен Радев. Той благодари на българските учени, че работят за тези приоритети и за формирането на национално значими цели. Държавният глава отбеляза, че важните от тях са повишаването на благосъстоянието на българските граждани, гарантирането на сигурността, модернизацията на държавата, нашето пълноценно и по-интензивно интегриране във всички важни европейски структури и инициативи. Въпросът е как да стане всичко това, попита президентът и заяви, че не приема отвън да ни казват, че 0.2% от БВП за наука и научни изследвания са крайно недостатъчни. Да, наистина, трябва да бъдат увеличени поне десет пъти.
Той припомни, че имаме нашия исторически пример, в който трябва да се вслушаме, и посочи, че е много по-показателен дори от указанията, които ни се дават отвън. Нека се обърнем към строителите на съвременна България, нека се обърнем към завета на хората, които съграждаха Третата българска държава. Откъде започнаха? В какво инвестираха първо? Коя беше първата държавна институция – именно Българската академия на науките. „Това е изключително важно послание – нашите предци заложиха на науката и благодарение на техния залог България много бързо започна да се превръща в една модерна европейска държава, да се интегрира в Европа“, каза държавният глава. Президентът заяви, че ако искаме да имаме модерна държава, интегрирана в Европа, трябва да се обърнем към българската наука, защото тя е тази, която ще ни покаже вектора и начина, по който да постигнем рационален резултат. „Приемам, че науката е неделима част от нашия суверенитет и от нашата национална сигурност, защото не може в днешния сложен свят, объркан, противоречив, изключително конкурентен, непредсказуем, да разчитаме на научна експертиза отвън за много важни решения, които трябва да вземем“, подчерта в словото си Румен Радев.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски отправи приветствие, в което отбеляза приемствеността на традицията на будителството и посочи, че събития като днешния празник обнадеждават, че България и като член на европейското семейство е била, е и ще бъде един от пазителите на духовните ценности. „Наградите носят името на будители, на които БАН дължи много“, подчерта акад. Ревалски и пожела много научни успехи и занапред в изпълнението на мисията на учените от БАН да бъдат сред будителите на България.
„Празникът е зареден с много светла и позитивна енергия“, каза председателят на Общото събрание на БАН проф. Евелина Славчева. „Вярвам, че самата дума „будители“ носи такава енергия – рядко я използваме в нашето ежедневие, но на този ден всички ние, учените и духовните представители на българския народ, се замисляме и за своето задължение като будители.“
Академично слово по повод празника произнесе акад. Георги Марков. Празникът в БАН уважиха народни представители, дипломати, ректори на университети, чуждестранни гости, учени и др.
Конкурсът за награди за млади учени „Професор Марин Дринов“ и награди за най-млади учени „Иван Евстратиев Гешов“ се провежда на всеки две години по предложение на Комисията за млади учени след решение на Общото събрание на БАН в девет направления – Информационни и комуникационни науки и технологии; Енергийни ресурси и енергийна ефективност; Нанонауки, нови материали и технологии; Биомедицина и качество на живот; Биоразнообразие, биоресурси и екология; Климатични промени, рискове и природни ресурси; Астрономия, космически изследвания и технологии; Културно-историческо наследство и национална идентичност и Човек и общество.
Наградите, учредени от Общото събрание на БАН през 1996 г., целят да откриват и стимулират талантливите млади учени в БАН, да им позволят по-рано и успешно да осъществят международни научни контакти, да подпомогнат тяхното развитие и израстване, както и да направят работата в науката и по-специално в БАН по-привлекателна за млади и даровити специалисти в България. Наградените вижте 
ТУК.
