Институтът за исторически изследвания на БАН представя на уебсайта си дигитализирана изложба „Васил Левски. Места на памет. 1873-1933“. Тя е посветена на 152-годишнината от обесването на Васил Левски и проследява как се създава почитта към националния герой в първите 60 години след трагичната му гибел. Маркирани са основните места на памет, около и чрез които се създава образът на Апостола в колективната памет – от произведенията на Христо Ботев и Иван Вазов и първите биографии от Захарий Стоянов и Стоян Заимов, през откриването на паметниците в София и Карлово, присъствието на Левски в учебниците по история и първото честване на гибелта му, до създаването на Народния комитет „Васил Левски“, който публикува архива му и съдейства за изграждането на къщата-музей в родния му град Карлово.
Изложбата е осъществена съвместно с Централната библиотека на БАН и може да бъде разгледана тук.
Утре от 17:30 ч. постерната изложба „Васил Левски. Места на памет. 1873-1933“ ще бъде открита в Градската библиотека „Паисий Хилендарски“ в Асеновград.
Сборник с материали от научна конференция, проведена по повод 150 години от гибелта на Апостола на българската свобода, е отпечатан от Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“. Изданието „150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещия свят“ включва 17 статии и студиина вече утвърдени учени и на млади изследователи от Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и редица други научни центрове и музеи в столицата и страната.
Сборникът е предназначен не само за специалисти, но и за по-широк читателски кръг.
