Национална дискусия „SOS за културното наследство“ с участието на учени от Българската академия на науките се проведе днес в София. Форумът е организиран от общество „Културно наследство“ – българският представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство „Европа Ностра“ и медия „Стандарт“.
Инициативата „Чудесата на България“ отбелязва своята 15-годишнина, каза Славка Бозукова, председател на общество „Културно наследство“, откривайки форума и посочи, че това е 135-ата дикусия по темата. Тя съобщи, че вече е изготвен меморандум за закрила, развитие и популяризиране на културното наследство на България и днес ще бъде подписан от присъстващите на срещата, за да бъде внесен в Министерския съвет и Народното събрание.
Българското културно наследство, развитието на културния туризъм трябва да са основна национална политика, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя отбеляза, че тази година се навършват 1170 години от приемането на християнството в България и 1160 години от създаването на славянската писменост. Вицепрезидентът поздрави българските учени, които са се посветили на „чудесата“.
Министри, представители на изпълнителната и местната власт, научни институции, неправителствени организации и туристическия бранш обсъдиха теми, свързани с меморандума. Средствата за археология, за музеите, за дигитализацията на библиотеките, за държавнтаа стратегия за читалищата, за фестивалите и традициите бяха сред акцентите в дискусията.
Археологът акад. Васил Николов заяви, че археологическото наследство може да бъде визитна картичка на страната и припомни призива си от години за изработване на стратегия за културното наследство. Науката и културата трябва да са деполитизирани, каза директорът на Националния археологически институт с музей на БАН доц. Христо Попов. Той очерта и проблемите, пред които са изправени археолозите.
Сред целите на форума беше да се очертае държавната стратегия към новите Чудеса на България – Провадия солницата, Хераклея Синтика, Голямата базилика в Пловдив, Кокалянски Урвич, крепостта Калиакра и други, които в момента се разкриват, и да се представят позициите на различните сектори, свързани с културното наследство.
