Трима китайски астронавти (тайконавти) се свързаха с български младежи чрез видеовръзка в събота 30.11., по време на събитието „Разговор с тайконавти“, което се проведе в зала „проф. Марин Дринов“ на БАН, споделяйки своя опит в изследването на космоса и отговаряйки на въпроси за живота на борда на Китайската космическата станция Тиенгун (в превод на китайски 天宫, „Небесен дворец“).
От 6 юни до 9 септември т.г. бяха събрани въпроси от български ученици и студенти, включително и тези, които учат в Китай. Експерти от посолството на Китай и Института по космически изследвания и технологии към БАН селектираха, от общо 150 получени въпроса, 20 въпроса, които бяха изпратени предварително до космическата станция. От тях китайските тайконавти избраха 15, на които да отговорят.
Цай Сюджъ (Cai Xuzhe), Сун Линдун (Song Lingdong) и Уан Хаодзъ (Wang Haoze) са членове на космическата мисия „Шенчжоу-19“, която стартира на 30.10.2024 г. Въпреки натоварения си график, те отделиха време да отговорят на въпросите, което подчертава важността, която китайската страна отдава на това събитие. Тайконавтите споделиха вдъхновяващи истории за своите мисии, технологичните предизвикателства и ежедневието в космоса.
“За 55 години Република България се утвърди в космическото семейство като шеста страна, изпратила двама свои космонавти – Георги Иванов и Александър Александров, ние станахме трета страна в света, произвела космическа храна и не на последно място – изобретихме първата в света космическа оранжерия “СВЕТ“, в която за първи път бе отгледана пшеница от семе до семе. Повече от 150 научни апаратури и уреди защитиха мястото ни сред първите, овладяващи мащабно космическото пространство. Днес оригинални български апарати работят на Международната космическа станция /МКС/. На 19 февруари 2022 година бе изстрелян поредният български уред за изследване на космическата радиация “ЛЮЛИН – МО“, който и днес работи на орбита около Марс. С тези постижения българските учени и специалисти, дадоха своя неоспорим принос за бъдещ полет на космонавти и астронавти до Луната и Марс. Нашите космически постижения са безспорни и ако желаем да запазим достойно място в космическото семейство, е необходимо да популяризираме всичко, което създаваме“, отбеляза проф. Георги Желев, директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН
„Много се вълнуваме от идеята в бъдеще да имаме възможност да опитаме българска космическа храна на нашата станция“, сподели Уан Хаодзъ. Тя е третата китайска жена космонавт и първата жена в Китай, която е инженер на космически полети.
На събитието присъстваха и народните представители Росица Кирова, Андрей Чорбанов, заместник-министъра на образованието и науката – акад. Николай Витанов, които връчиха наградите на отличените въпроси.
Събитието се проведе под егидата на 75-та годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и България, 155-та годишнината на БАН и 45-та годишнина от космическия полет на първия български космонавт Георги Иванов, като бяха изложени и мащабни модели на Китайската космическа станция, както и на пилотираната космическа ракета CZ-2F.
