Fig 1 Graphical Abstract
Нова научна публикация доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие
В международното списание Marine Pollution Bulletin (IF 5.3) излезе от печат публикация на учени от Лабораторията по морска екология (Созопол) докторант Никола Бобчев, гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов. Лабораторията е част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Статията представя данни от първото проучване на замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажове и морското дъно по югозападното крайбрежие на Черно море – в района на Созополския залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос.
Резултатите показват, че най-високи концентрации на микропластмаса са открити в близост до урбанизирани зони (Созополски залив – 464.44 ± 272.50 частици за кг. пясък от плажа и 825.93 ± 396.30 частици за кг. пясък на морското дъно). Най-често срещани са влакната, съставляващи 72.3% от микропластмасата на брега и 91.7% от микропластмасата на морското дъно; 44% от частиците на брега и 54% от тези на морското дъно са с червен или син цвят.
Fig. 2
Концентрацията на микропластмаса в седиментите на плажовете “Златна рибка”, “Градина” и “Червенка” между градовете Созопол и Черноморец е между 2-4 пъти по-висока, отколкото в други части на Черно море, докато тази в неурбанизираните и слабо урбанизирани зони е сходна с проучвания от Черно море и други европейски морета. Концентрацията на микропластмаса в седиментите от морското дъно в зоната е по-висока от тази в други проучвания за Черно море, но сходна с микропластмасата в дънните седименти на Каспийско море, Балтийско море, крайбрежието на Ламанша и белгийския континентален шелф.
Fig. 3
Потенциални основни източници на замърсяване са микропластмаси, пренасяни от сушата с вливащите се в морето отпадни и дъждовни води, както и от деградация на попаднали в морето пластмасови обекти от бита, туризма, риболова и аквакултурите. Потвърдено е, че морските седименти действат като “резервоар” за микропластмаса, която остава архивирана в тях за дълъг период от време. Те са показателни за дългосрочните нива на замърсяване на крайбрежните екосистеми от урбанизирани крайбрежни територии и човешките дейности в тях.
Линк към публикацията:
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0025326X24011275
Линкове към личните страници на авторите:
Никола Бобчев – http://www.iber.bas.bg/?q=en/user/233
Димитър Беров – http://www.iber.bas.bg/?q=en/user/27
Стефания Клайн – http://www.iber.bas.bg/?q=en/user/145
Венцислав Карамфилов – http://www.iber.bas.bg/?q=en/user/18
Линк към Лабораторията по морска екология – Созопол – http://www.iber.bas.bg/?q=bg/node/110[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]
