Снимка: МОН
Чл.-кор. проф. дгн Станислав Василев от Института по минералогия и кристалография на БАН е носител на Голямата награда „Питагор“ на Министерството на образованието и науката за цялостен научен принос. Той получи грамота и парична награда в размер на 12 000 лв. на церемония на 17 май. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски участва в събитието, което се провежда всяка година, през 2024 г. за 16-и път.
Чл.-кор. Станислав Василев има принос в областта на минералогията, геохимията и устойчивото иновативно оползотворяване на твърдите горива и техни отпадъчни продукти от термохимичната им преработка – световен проблем при добива на въглища, включително и в България. Той е един от българите сред първия 1% на учените в света според рейтинг на Станфордския университет. Бил е ръководител на задачи от проекти с Европейската комисия, НАТО, Национални научни програми, Фонд научни изследвания, и др. Има и пост-докторски и експертни позиции в Япония, Белгия, Испания, Европейска комисия, Турция и Китай. Той е публикувал 120 статии в едни от най-престижните международни издания, като 36 от тях попадат в топ 10% (според Scopus) за съответната научна област. Н-индекса му е 39.
Проф. Евгени Семков от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „Рожен“ получи една от двете присъдени награди в областта на природните и инженерните науки. Отличието включва плакет и грамота, както и по 4000 лева.
Основните приноси на проф. Семков са в изследването на процесите на звездообразуване и формирането на планетните системи. Получените резултати, публикувани в едни от най-престижните международни издания, проследяват еволюцията на младите звездни обекти. С използване на телескопите в „Рожен“ са изследвани свойствата на черните дупки, намиращи се в центъра на високоенергийните квазизвездни източници. За последните 5 години проф. Евгени Семков има 48 научни публикации и 773 цитирания в научни списания.
Сред номинираните млади учени с много добри показатели в областта на природните и инженерните науки журито отличи гл. ас. д-р Николета Кирчева от Института по оптически материали и технологии – БАН, която получи плакет, грамота и парична награда в размер на 8 000 лв. През 2023 година тя печели две от най-престижните награди за наука в България: Награда „За Жените в Науката“ 2023 на UNESCO и L’Oreal и Награда за изявен млад учен „Проф. Марин Дринов“ на БАН през 2023 г. в направление „Биомедицина и качество на живот“. Изследванията й се фокусират върху изясняването на ролята на различни метали в биологични и биомиметични системи с помощта на компютърното моделиране. В рамките на три години е публикувала 15 статии в списания с импакт факор, главно от квартил 1, и има 86 външни цитата.
Награда за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината бе връчена на двама учени, сред които е проф. д-р Милен Георгиев от Института по микробиология на БАН. Той получи плакет, грамота и 4000 лева. Основен фокус на ръководения от проф. Георгиев колектив е търсенето на фармацевтично значими вещества с анти-обезогенен потенциал, както и такива, които повлияват благоприятно качеството и продължителността на живота. От фундаментален интереси е молекулярното изследване на връзката между ключови сигнални пътища при затлъстяване и дълголетие в различни биологични системи с прилагането на съвременни омикс подходи (вкл. транскриптомика и метаболомика). За последните пет години резултатите на проф. Георгиев са обединени в 72 научни публикации с общ импакт фактор 668, една книга и една глава от книги. Проф. Милен Георгиев е носител на три награди „Питагор“ в различни категории. За последните 4 години е сред първите 2% в световната класация за цитиране на всички учени и научни дисциплини. Председател е Българското Фитохимично Дружество и e сред създателите на Центърa за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив.
В областта на социалните и хуманитарните науки награда за млад учен спечели гл. ас. д-р Петър Топуров от Институт за държавата и правото – БАН. Д-р Топуров получи плакет, грамота и 8 000 лв. Той изследва проблемите в правната уредба на защитата от домашното насилие. Тя е намерила израз в подготовката на студия, свързана със съответствието на българското законодателство с международните стандарти за защита на пострадалите от домашно насилие, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Изследванията на д-р Топуров са послужили като основа за отправяне на сигнали до Върховния касационен съд с оглед преодоляването на противоречива съдебна практика по тълкуването на закона.
