През 1882 г. министърът на Народното просвещение Константин Иречек назначава Привременен управителен комитет, който да възстанови и ръководи дейността на БКД. Председател на комитета е Васил Д. Стоянов. Възстановява се издаването на “Периодическо списание на Българското Книжовно Дружество”. Приет е Правилник за привременно управление на БКД, който действа до 07.08.1884 г.

На 7 юни 1882 г. БКД се обръща към Софийската Община с молба за предоставяне на терен за изграждане на сграда на дружеството. Тази молба е удовлетворена през март 1884 г., като Софийското градско управление със свидетелство N 833 отпуща място за изграждане на сграда на БКД на ул. “Цариградска”.

Първото Главно събрание на БКД, свикано след Освобождението, се събира на 7 август 1884 г. То приема нов Устав, които установява нова структура и нова научна организация на БКД. Създадени са три научни клона – историко-филологически, за природни и медицински науки и за държавни науки. Научното ръководство се състои от председател, подпредседател, деловодител, ковчежник и председатели на клоновете. За председател е избран проф. Марин Дринов.

На снимката: Кметът на София Н. Сукнаров уведомява Българското книжовно дружество, че Градското общинско управление отдава в собственост място за строеж на сграда на БКД, 21 юни 1883г., София 

Основният камък на сградата на БКДе положен на 5 октомври 1890 г. На 25 октомври 1898 г. се провежда следващото Главно събрание на БКД. Избран е постоянен съвет, а за председател е избран Иван Гешов. Извършена е частична структурна промяна, като към клона за природно-медицински науки се присъединяват физико-математическите науки.

В периода 14 ноември 1899 – 5 декември 1900 г. Главното събрание на БКД обсъжда новия Устав, който е приет на 5 декември. На 12 януари 1900 Министърът на Народното просвещение одобрява Устава, който действа до 1911г.

На снимката: Акт за полагане на основния камък на сградата на БКД, 5 октомври 1890 г., София

1901–1903 – Сборникът за народни умотворения, собственост на Министерството на просвещението, е прехвърлен за издаване от БКД; Дружеството вече получава 24 000 лв. годишна субсидия за издаване на „Периодическо списание“ и на „Сборника“.

1906 – Извършване на допълнително строителство на две крила към сградата на БКД; сградата продължава да бъде отдавана под наем на МВнРИ.

1908, януари – Председателят на БКД Иван Евстр. Гешов изплаща с лични средства ипотечния заем на Дружеството и така дава възможност за финансова независимост и за създаване на условия за преобразуване на Дружеството в академия на науките

През 1906 г. започва издаването на поредицата “Български старини”.

През 1908 г. Председателят на БКД Иван Гешов прави лично дарение на Дружеството от 120 000 златни лева, като изплаща ипотечния му дълг.

На снимката: Сградата на БКД през 1906 г.

На 6 март 1911 г. БКД се преобразува в Българска академия на науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов.

Първият закон за БАН е обнародван на 1 февруари 1912 г.

През 1913 г. започва да излиза “Сборник на БАН”.

През 1914 се избира комисия за разработване на проект за съставяне на пълен речник на българския език в състав: Ал. Теодоров-Балан, Б. Цонев и Ив. А. Георгов.

На 15 юни 1916 се създава комисия за издаване на документи за българската история в състав: Юрдан Трифонов, Йордан Иванов и Васил Златарски.

На 9 юни 1918 г. се провеждат първите избори на нови членове на БАН.

На снимката: Иван Гешов

На 14 юни 1923 се създава т.нар. Речнишка комисия за събиране на българското речниково богатство и за изработване на речници на българския език.

На 27 май 1926 г. се полага основният камък на новата сграда на БАН, представляваща продължение на сградата, отдавана под наем на МВнРИ.

През 1926 г. 22 академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн.лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда.

На 14 май 1929 г. е проведено тържествено събрание на БАН по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. Присъства царската фамилия. Официално е открита новата сграда на БАН.

На снимката: Сградата на БАН, преди разширението през 1926 г.

През 1931 г. БАН е приета в Международния съвет на научните организации.

В сградата на БАН през 1937 се открива публична читалня за студенти на името на дарителя Стефан Панаретов.

На 2 октомври 1938 г. извънредно Общо събрание на БАН провъзгласява цар Борис III за почетен член на БАН.

През април 1940 г. Народното Събрание приема Закон за преустройство на БАН и нарича Академията Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ). На 30 юни 1940 г. Общото събрание на БАН приема Устав на БАНИ.

На снимката: акад. Богдан Филов, председател на БАН и БАНИ от 1937 до 1944 г.

През 1941 г. възниква конфликт между министър-председателя Богдан Филов и по-голямата част от академиците по повод на предложения от Филов проект за допълнения на Закона за БАНИ, който предвижда научният секретар на БАНИ да бъде назначаван, а не избиран, каквато е традицията и както е според Устава на БАН.

През март 1941 г. Народното събрание по предложение на Б. Филов приема закон за допълнение на Закона за БАНИ. Допълнението узаконява алинея, която предвижда научният секретар на БАНИ да се назначава от министъра на Народното просвещение.

В периода януари-март 1944 г. е разрушена част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките. Дейността на БАНИ временно е прекъсната.

На снимката: Разрушеното дясно крило на сградата на БАН (част от библиотеката и големия салон) след въздушните бомбардировки над София – март-април 1944 г.

В периода ноември-декември 1944 г. е сформирано временно ръководство на БАНИ с председател Д. Михалчев и секретар Сп. Казанджиев.

На 14 януари 1945 г. се провежда извънредно Общо събрание за избор на нови редовни и извънредни членове на БАНИ.

На снимката: акад. Димитър Михалчев, председател на БАНИ в периода 1944 – 1947 г.

1947, 1 февруари – ВНС гласува нов закон, който връща старото название – БАН. Академията е определена като „най-висшия научен институт в страната“, „държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот“, което се намира под ведомството на МС.

1947, 27-28 февр. – приемане на Устав на БАН

На 4 март 1947 г. за председател на Академията е избран Тодор Павлов.

През септември 1949 г. е променена структурата на БАН. Отделите и клоновете са заменени от 7 отделения за: физико-математически и технически науки; геолого-географски и химически науки; биологични и медицински науки; история, археология и философия; правни и икономически науки; езикознание, етнография и литература; изобразителни изкуства и култура. Институтите на Академията се определят като основни органи за научноизследователската работа на БАН.

Одобрява се нов правилник за аспирантурата в БАН през 1951 г.

1957 г. – сключени са съглашения с Полската академия на науките, с Германската академия на науките в Берлин, с Германската академия на селскостопанските науки, с Чехословашката академия на науките и с Академията на Румънската народна република.

1960 г. – към БАН се създава Отделение за технически науки със следните институти: Институт по енергетика, Технически институт, Институт по градоустройство и архитектура. Към Отделението за технически науки се създават и самостоятелни секции по автоматика и телемеханика и по металознание и технология на металите.

На снимката: акад. Тодор Павлов

На 28 август 1961 г. Министерският съвет постановява създаването на самостоятелна Академия на селскостопанските науки, която да се намира под ведомството на Министерството на земеделието.

През 1961 г. е пуснат в действие първият ядрен реактор в България под ръководството на тогавашния директор на ОИЯИ в Дубна проф. Дмитрий Блохинцев.

Ообособява самостоятелно отделение по химически науки, включващо Институтът по обща и неорганична химия, Институтът по органична химия и Институтът по физикохимия се през 1961 г.

През 1961 година е одобрен методът за леене с газово противоналягане, създаден от акад. Ангел Балевски и чл.- кор. Иван Димов предназначен за  получаване на материали с оптимална структура, без дефекти в метала. Леенето с противоналягане има широко приложение в автомобилната индустрия, най-вече в производството на джанти и се използва с изключителен успех от водещи автомобилни фирми в 25 страни.

През 1962 г. се създава и монтира първата българска цифрова електронна лампова изчислителна машина с програмно действие „Витоша“.

В края на 1962 г. Физическият институт при БАН се преименува във Физически институт с Атомна научноекспериментална база при БАН.

На снимката: Реактора в сградата на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика

1964 г. – създава се нов институт в областта на историческите науки – Институт по балканистика – със задача да изучава миналото на балканските народи и да съдейства за тяхното сътрудничество.

През 1964 г. се внедрява е в производство първият български и четвърти в света електронен калкулатор “Елка”.

През септември 1967 г. към Института по физикохимия се създава Централна лаборатория по фотографски процеси в твърди тела, насочена към изследване на нови явления във фотографията. Създава се и Научноизследователски център за Африка и Азия със задача да се изследват икономическите и политическите процеси в развиващите се страни в този район. С оглед да се засилят изследванията на социалните процеси в обществото и да се изясняват закономерностите на неговото развитие към Академията се създава Институт по социология.

През 1969 г. е отбелязан 100-годишния юбилей от създаването на БАН.

В периода 1969-1970 се създава е експериментален модел за интеграция между Математическия факултет на СУ и Института по математика и механика на БАН.

На снимката: Първият български електронен калкулатор “Елка”, тежащ 8,5 килограма, с 3 регистъра и работещ с 12 десетични числа

На 21 април 1972 излиза Постановление на МС, според което Отделенията на БАН се заместват от Единни центрове за наука и подготовка на кадри (ЕЦНПК). По този начин се търси функционална интеграция със Софийския университет.

1972, 21 декември – Общото събрание на БАН приема нов Устав на Академията. Върху неговата основа се извършва нова реорганизация на институцията. Уставът е утвърден с Указ на Държавния съвет № 1029 от 4 май 1973 г.

През 1972 г. се създава Института по тракология към БАН, с печатни издания Orpheus. Journal of Indo-European and Thracian Studies и Studia Thracica.

1977 – техническите звена (Институт по техническа кибернетика, Институт по металознание и технология на металите, Институт по водни проблеми, Централна лаборатория по физикохимична механика) излизат от ЕЦНПК и образуват ново Научно обединение по основни проблеми на техническите науки.

През 1975 г. в автомобилната промишленост на страните от Източна Европа започва широкото внедряване на добавката Б-7211 за бляскави галванични медни покрития. Тя е създадена от колектив от учени в институтите по органична химия и физикохимия на БАН и през следващите години е използвана в производството на над 1 500 000 автомобила.

1979 – създава се Централната лаборатория по приложна физика при БАН, която работи в областта на теорията и приложението на оптоелектрониката и полупроводниковите сензорни устройства и се превръща във филиал на лабораторията на Нобеловия лауреат акад. Жорес Алфьоров във Физико-технически институт „А. Ф. Йофе“ в Ленинград.

На снимката: Първото издание на Studia Thracica

През 1981 г. е учредена т. нар. Златна книга на откривателите и изобретателите в България.

На 14 юли 1988 г. в съответствие с проекта “Основни насоки и задачи за преустройството на научния фронт” Политбюро на БКП взема решение за закриване на деветте съществуващи Единни центрове на БАН, както и на Научните обединения и на самостоятелните институти.

На 25 юли 1988 Общото събрание на академиците и член-кореспондентите като върховен орган на управление на Академията избира за председател на БАН акад. Благовест Сендов.

На снимката: акад. Благовест Сендов