Изложбата “Българска археология 2023” ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 26 май 2024 г. в Централна зала на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1
Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представя седемнадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2023”. Изложбата показва най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през 2023 година. Организира се по повод професионалния празник на археолога, 14 февруари, когато ще бъде официално открита.
„В последните години поради редица външни фактори се наложи практиката археологическият сезон да започва по-късно от предвиденото и да се провежда на извънредно бързи обороти. Въпреки това, 2023 г. бе успешна за нас. Бих искал да изразя искрена благодарност към колегите от партньорските ни музеи и на екипа на НАИМ-БАН за всеотдайния труд по реализацията на изложбата „Българска археология“. 17-тото издание е повод да се поздравим за последователността и отдадеността към мисията ни да съхраняваме и популяризираме културно-историческото минало на България“, посочи на пресконференция днес директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов.
Изложбата представя над 400 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.
Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“.
Контекстът на откриване на всички тези находки и резултати от редица други проучвания за над 40 обекта през 2023 г. са илюстрирани чрез постери.
17-тата изложба „Българска археология“ е плод на съвместната работа и партньорството с 23 исторически и археологически музеи в цялата страна, които предоставят находки от своите фондове.
[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]
