Над 40 доклада представиха учени на научна конференция в Института за икономически изследвания при БАН. Форумът „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи“ е ежегоден, като тази година е посветен на темата: „Национални и европейски предизвикателства на прехода към зелена икономика“. В него участваха представители на министерствата на финансите и на енергетиката, неправителствени организации и от академичните среди в страната.
Програмата на конференцията включваше 4 тематични направления – устойчиво развитие, икономически растеж и пазар на труда при прехода към зелена икономика; европейски перспективи и финансиране на зеления преход; въздействия на прехода към зелена икономика върху регионалната и секторната икономика и преходът към зелена икономика и фирмите.
Пленарният доклад на тема: „Теоретични дефицити и политически илюзии на зеления преход“ бе изнесен от проф. д-р Даниела Бобева от ИИИ при БАН. Според нея основният сблъсък в икономическите течения за зеления преход е в теориите за растежа.
Въпросът за зеления преход е не дали, а как да става той – плавно или шоково, каза проф. Бобева. И добави, че ограничеността на ресурсите мотивира зеления преход, а ограничеността на ресурсите за зеления преход го демотивира.
Проф. Бобева смята, че България е започнала зеления преход без пари. Независимо от това страната ни е в много по-добро състояние в сравнение със средноевропейските, особено в защитените зони и намаляването на въглеродните емисии спрямо 1990 г. Най-зле е България по показателите в кръговата икономика и отпадъците.
Интерес сред участниците предизвика и докладът на проф. д-р Георги Шопов и доц. д-р Теодора Пенева от ИИИ за социалната защита на домакинствата в условията на енергиен преход.
Като оценяват механизмите за социална защита на домакинствата в условията на енергиен преход, двамата автори изтъкват, че първата и най-важна стъпка към осигуряване на мерките за защита на енергийно бедните потребители е наличието на постоянен фонд или дори на няколко източника на финансиране. За целта трябва да се създаде специален фонд за първоначална инвестиция на енергийно бедни домакинства при участие в програми и схеми.
В доклада се казва още, че задачата е да се изготви синтезиран аналитичен преглед на програмите: за финансова подкрепа за енергийно обновяване на жилищни сгради, за предоставяне на компенсации при либерализиран пазар на електроенергия, както и за предоставяне на целеви помощи за отопление през зимния сезон.
Да се стимулира преминаване на земеделските стопанства към био земеделие, призова доц. д-р Огнян Боюклиев от ИИИ при БАН. В доклада си за зеления преход и секторите за производство и търговия с храни в България той подчертава, че при кризисно поскъпване на производството с конвенционални технологии, добри икономически шансове има развитието на био земеделието и био животновъдството. То е по-малко енергоемко и изключва използването на минерални торове и химикали, смята доц. Боюклиев. Отделно и ефектът при био земеделието ще е многостранен: освен по-качествена продукция, тя ще е ниско енергоемка, по-безопасна и здравословна.
В доклада си за ефектите на зеления преход върху малките и средните предприятия доц. д-р Милена Ангелова от ИИИ при БАН отчита, че за 75% от МСП изискванията за постигането на устойчивост и прилаганите административни тежести са твърде високи, което не само затруднява тяхната дейност, но и ги поставя в по-неизгодна позиция от конкурентите им от трети страни.
Според нея, тъй като финансовите инструменти са сложни, изискват скъпо струващи консултантски услуги и наличие на собствен финансов ресурс, най-подходящо за МСП е грантовото финансиране. За да се улесни пък достъпът им до публичен ресурс, е необходимо да се опростят правилата за кандидатстване, изпълнение и отчитане, да се повиши ефективността на схемите и да се намали продължителността на процедурите.
Преходът към устойчивост е невъзможен без МСП, но неговият успех зависи доколко ефективно те се подкрепят, особено на фона на изкривената от геополитическите процеси и конкурентна среда, смята доц. Ангелова.
