Това показват резултатите от Национално представително изследване, проведено от учени от Българската академия на науките
Съвременната идентичност на българските граждани е с хибриден характер като съчетава елементи на национална, наднационална, етническа и локална идентичност. Нараства делът на идентификацията с наднационални структури, като 30,8% от анкетираните възприемат себе си като „гражданин на ЕС“. Това показват резултатите от Национално представително изследване, проведено от учени от БАН, в рамките на научноизследователския проект „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“, финансиран от фонд „Научни изследвания“.
Водещо място, с най-голям дял от 84,7%, заема националната идентичност, но се променят нейните идентификационни координати. Запазва се значението на националната идентичност разбирана като култура, история, памет и език. В същото време идентификацията с определена национална държава в смисъл на държавни граници, институции и правов ред, започва да губи позиции. Държавните институции и правовият ред се превръщат в един от индикаторите с най-ниска значимост за формиране на съзнание за национална идентичност, което свидетелства за променящата се на настоящия етап роля на държавността като конституираща идентичност.
Прави впечатление появата на един специфичен индикатор за национална идентичност – „това, че мога да пътувам и работя по света като гражданин на държава – член на ЕС“, който отразява един интересен феномен – започващата да се формира европейска идентичност се превръща в повод за национална гордост, т.е. съзнанието за формиращата се европейска идентичност се превръща в един от индикаторите на националната идентичност.
„Формирането на представа за собствената идентичност – индивидуална и групова – и за идентичността на другите, различните от нас, от които се разграничаваме, се оказва един от крайъгълните камъни на съвременните международни и междудържавни отношения и в много случаи определя характера на тези взаимоотношения – на мир или конфликти и война“, коментира доц. д-р Албена Накова, член на научния проект. „Всичко това определя изключителната актуалност на темата за идентичността в съвременния свят на глобални социални промени и поликризи, които все по-често поставят под въпрос векове градени и утвърждавани идентичности и налага необходимостта от изучаване на нейните съвременни измерения и специфики.“
Изследването показва също така, че започналите процеси на формиране на европейска идентичност у българските граждани се основават на първо място на осъзнаване на практическата страна и ползата от членството в ЕС като възможност за свободно придвижване, достъп до европейско образование и до европейско финансиране. Това са все неща, които пряко касаят голяма част от хората, особено по-младите и тези, които активно пътуват или работят в други европейски страни и от които те максимално се възползват.
Своята европейска идентичност българските граждани обосновават, от една страна, с общото географско положение, културно наследство и историческо минало, които определят културно-цивилизационния и териториален аспект на европейската идентичност. От друга – със споделянето на общи с европейските народи ценности, политика, законодателство и икономическо развитие, които изразяват политико-икономическия аспект на европейската идентичност.
