Академично слово „Будителството като призвание“ на гл. ас. д-р Александра Миланова

Академично слово на тема „Будителството като призвание“  на гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология на БАН  по повод Деня на народните будители – 1 ноември

Уважаеми академици и член-кореспонденти,

Скъпи колеги и гости,

За мен е висока чест и отговорност да произнеса академично слово на Тържественото събрание по случай един от най-светлите български празници – Деня на народните будители, който официално се отбелязва повече от едно столетие, с известно прекъсване в периода от 1945 до 1992 г. Изразявам искрената си благодарност към ръководството на Българската академия на науките за доверието и се надявам да го оправдая.

Да се говори за будителство в съвременния свят на непрекъснати противопоставяния и разделения в обществото, които, поне на пръв поглед, изглеждат непреодолими, на фона на войни и природни катаклизми, е едновременно трудност и предизвикателство. Но преди всичко е необходимост, тъй като всяка промяна, дори най-малката, започва с пробуждане.

Казват, че животът се живее напред, но може да бъде разбран само отзад напред. Казват също, че една от основните задачи на историческото познание е поуката. Приемайки двете изказвания по-скоро като достоверни твърдения, отколкото като субективни мнения, Ви приканвам да се върнем десетилетия, дори столетия назад в нашата история, около 1793 г., когато в Банско се ражда Никола Поппетров Бенин, познат с монашеското име Неофит Рилски.

Духовник и книжовник, игумен на Рилската света обител, йеромонах Неофит Рилски е един от стълбовете на Българското възраждане. Човек с буден ум и енциклопедични познания, той е доайен на педагозите и будител по призвание, който посвещава целия си живот на просветното движение. Издава учебници и учебни помагала, пише църковни песнопения, превежда на новобългарски език произведения със светски и религиозен характер (сред които и Новият Завет), прилага и разпространява Бел-Ланкастърската система на взаимно обучение и открива първото взаимно училище в Габрово, създава първия български глобус, дава тласък за развитието на българската филологическа наука.

Сред фундаменталните съчинения на Неофит Рилски са граматика и речник на българския език, както и „Описание на българския свещен Рилски манастир“ – резултат от негов осемгодишен труд и най-автентичното свидетелство за състоянието, устройството и управлението на Рилската света обител през XIX век. Свързал живота си, своята просветна и учителска мисия, и духовно-пастирския си подвиг със светата обител на първия български пустинножител и чудотворец св. Йоан Рилски, отец Неофит приема за свой дълг не просто да опише манастира като място за поклонение пред мощите на светеца. Той го представя като най-старата институция в българската държава, съкровищница на Православието и духовен център, който пази и поддържа българщината през вековете.

През 1860 г. Неофит Рилски става игумен на Рилската света обител, но заема тази висока позиция в продължение само на четири години. Той доброволно се отказва от управлението на най-големия и най-величествения български манастир, чието значение далеч надхвърля Балканите, защото тази дейност пречи на книжовното и просветителското му дело. Със същите мотиви той отхвърля поканата да стане владика и ректор на проектираната по това време духовна семинария в Търново. Вместо това остава в Рилската света обител до своята смърт.

Като светилник, през целия си живот Неофит Рилски осветява пътя на много българи, които копнеят за ограмотяване и духовно пробуждане. Константин Иречек го нарича „патриархът на българските книжовници и педагози, защитникът на идеята за българско образование“. Захарий Зограф, един от учениците на отец Неофит, в писмо до него пише: „Обичай баща си, защото той ти е дал живот, но два пъти повече обичай учителя си, защото той ти е отворил очите за живота“.

Избрах да посветя част от академичното си слово на Неофит Рилски, не само защото той е сред най-ярките будители от епохата на Възраждането и не заради 230-годишнината от рождението му. Датата 1 ноември по Григорианския календар съответства на 19 октомври по Юлианския календар, използван от Българската православна църква до 1968 г. Това е денят за почит към св. Йоан Рилски Чудотворец, небесен покровител на българския народ.

През тази година се отбелязват също четири десетилетия от включването на Рилската света обител в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Българската академия на науките отбеляза този значим юбилей с великолепната изложба „Сърцето на България. Шедьоври от Рилската света обител“, подготвена от Института за балканистика с Център по тракология. С благословението на Игумена на Рилския манастир Адрианополския епископ Евлогий и със съдействието на Постоянното представителство на Република България към ЮНЕСКО и Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Република България през м. април тя беше представена в Централата на ЮНЕСКО в Париж.

Многобройни и неоспорими са примерите за будители от епохата на Възраждането. Онези удивителни и недостижими личности, посветили целия си живот на духовна, книжовна и просветна дейност. Хора благородни и вдъхновяващи, отдадени на общобългарското дело, толкова велики и толкова скромни в своето величие. През тази година често имахме поводи да си припомним родолюбивата дейност на най-значимите от тях. Ще спомена първо родения преди 185 години Марин Дринов, съосновател и пръв председател на Българското книжовно дружество, което прераства в Българска академия на науките. Намираме се в залата, която носи неговото име. То е прието и от издателството на Академията. А миналата година аз имах честта да получа наградата на БАН „Проф. Марин Дринов“ за млади учени за постижения в научно направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.

Изключителни са приносите на този възрожденски историк и филолог както за развитието на българската наука, така и за държавнотворческата дейност в Следосвобожденска България. Той е една от основните фигури, които спомагат за изграждането на модерната българска държава и участник в изработването на проект за първата ни конституция – Търновската. Макар да прекарва по-голямата част от живота си далеч от България, Марин Дринов никога не изоставя призванието си на будител. Неговите усилия в просвещението на българския народ са възхитителни и признати както от неговите съвременници, така и от идните поколения.

През тази година отбелязахме и един важен юбилей – 200 г. от рождението на писателя, езиковед, фолклорист, учител, будител и общественик Найден Геров. Навършиха се също 170 г. от рождението на Стефан Панаретов – дипломат, общественик, просветител и един от най-големите дарители на БАН. На неговия вълнуващ живот и активна обществена дейност е посветена съпътстващата изложба, която може да разгледате в централното фоайе на Академията, изготвена със съдействието на Централната библиотека и Научния архив на БАН.

Тази година се навършват също 100 г. от рождението на Радосвета Бояджиева – първата жена диригент в България, главен диригент на Врачанската филхармония и дългогодишен ръководител на оркестъра на Софийската държавна филхармония и Народната опера. Отбелязваме 100 г. от рождението на  знаменития театрален и киноактьор, режисьор и педагог Апостол Карамитев; 90 г. от рождението на художника и общественик Светлин Русев, удостоен със званието „академик“ на Българската академия на науките; и още много други будни личности.

Мнозина твърдят, че днешните времена са оскъдни на будители, но истината е, че всяко време има своите избраници. Понякога може би ни се струва, че в съвременния свят те са малцинство. Но винаги е било така. И ако се върнем към началото на академичното слово и си припомним, че поуката е една основните цели на историческото познание, то трябва да признаем, че можем да се поучим и от малцинството, не само от мнозинството.

За разлика от патриотизма, който днес все по-често се свързва с определени предмети – ризи с шевици, българския флаг или розовото масло, будителството е призвание, което намира израз в конкретни дела и стремежи, насочени към реализирането на общественозначими цели. В България има изобилие от примери за съвременни будители. Достатъчно е споменаването на Школата на Тео (дългогодишния преподавател по физика в Казанлък Теодосий Теодосиев), Академията на проф. Нева Кръстева и маестро Йордан Камджалов, фондация „Димитър Бербатов“, инициативите на фондация „Културни перспективи“ и редица други хора и организации, които споделят разбирането, че за да господстват знанието и културата, те трябва да бъдат притежавани от голям брой хора.

Показателен е и проектът, с който след 15-годишно отсъствие България се включва в тазгодишното издание на Венецианското архитектурно биенале, едно от най-престижните събития за архитектура в света. Страната ни участва с „Образованието е придвижване от мрак към светлина“ на архитектите Борис Тикварски, Божидара Вълкова и техния екип. Архитектурният образ, който тези съвременни будители избират да покажат на публиката, е на изоставените училищни сгради, заснети от белгийския фотограф Александър Думарей. В хода на работата си по проекта екипът успява да изготви списък на всички затворени училища в България през последните 30 години. Такъв обаче не е открит при подготовката за българския павилион. Събраните до момента данни показват, че изоставените училища в България са около 1400 и са непосредствен резултат от обезлюдяването на страната ни. Причините са добре известни. Свързани са с липсата на икономически възможности, на административно и медицинско обслужване, на културен живот и транспортни връзки, както и с опитите за намиране на по-добри образователни центрове в други населени места.

Както е видно от снимките, любезно предоставени от екипа на проекта, макар изоставени и полуразрушени, сградите са внушителни и свидетелстват за отношението на нашите предци към образованието. Не е тайна, че най-красивите здания във всички населени места обикновено са (или поне са били) просветните и културните средища – училища, читалища, театри.

Стремежът на архитектите, създали „Образованието е придвижване от мрак към светлина“, надхвърля конкретното участие във Венецианското архитектурно биенале. Представянето  на това авторитетно международно събитие е само първата стъпка към осъществяването на една по-голяма и общозначима цел, която аз ще нарека мисия – изготвяне на виртуална публичнодостъпна карта със събраните данни и създаване на цифрови двойници на сградите, които притежават потенциал да възвърнат част от функциите си като обществени здания. Дългосрочната визия е изоставените училища да бъдат възстановени и превърнати в образователни средища, центрове за изкуства, детски лагери със занаяти или спортни дейности. Да преминат от мрак към светлина.

В светлината на днешния празник и на тържественото събрание мога да призная, че пред себе си в момента виждам много будители. Малко по-късно на някои от тях ще бъдат връчени награди и грамоти за високи научни постижения в различни области на познанието. Но дори онези, които точно днес не получат официално отличие за своя труд, е важно да помнят – и всъщност това е моето послание към Вас, че всички сте будители, всички сме, дори тези на последните редове в залата. Всички сте по някакъв начин модел за подражание. Ето защо е важно да не се отказвате от призванието си. Това е може би единственото нещо, което не бихте могли да загубите, освен ако доброволно не се откажете от него.

Не се отказвайте да сте будители. За да не бъде нашият народ просто един механичен сбор от анонимни и безлични човеци; за да не бъдем недоволна и агресивна тълпа, а общество, което съгражда.

И за да може съзнанието да определя битието, а не обратното.

Честит празник!