Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски присъства на откриването
Изложбата „Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище. 1918 – 2023 г.“ представя Националният археологически институт с музей при БАН. Тя може да бъде видяна от 10 октомври 2023 г. до 24 март 2024 г.
Балканският полуостров е кръстопът на различни цивилизации и култура, тук пишем историята не само на Европа, но и на целия свят. Всеки от нас пази своята идентичност, но общата ни история не разделя, а обединява. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри изложбата. В приветствието си тя благодари на учените, на музейните специалисти за упоритата работа и всеотдайност. „Обединявате усилия в името на историята, пишете заедно летописа на човечеството. Градите добросъседски отношения чрез науката, която оставяте на следващите поколения. Изследвайки миналото, разкривате бит, традиции, човешки души, мисли. Със своите открития пишете история, която е много по-силна от думите. А светът има нужда от уроците на миналото, за да знае как да строи бъдещето“, отбеляза вицепрезидентът.
Изложбата е резултат от съвместната работа на археолози от Националния археологически музей при БАН (НАИМ-БАН), Национална институция Археологически музей на Република Северна Македония (НИАМСМ), Националния музей на Сърбия, и Института за защита на паметниците на културата и музей – Охрид, както и на доброто партньорство между културните и научните институции на България, Сърбия и Северна Македония. Провежда се под патронажа на Министерството на културата на Р България и с подкрепата на Българската академия на науките.
Откриването се състоя на 9 октомври в присъствието на Кръстю Кръстев, министър на културата на Рeпублика България, Даим Лучи, заместник-министър на културата на Република Северна Македония, Миодраг Иванович, държавен секретар по културата от Министерство на културата на Република Сърбия, председателя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, директорите на трите музея: доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, д-р Славица Бабамова, директор на НАМ – Скопие и госпожа Бояна Борич-Брешкович, директор на Националния музей на Сърбия и други официални лица.
През 2019 г. изложбата е представена пред широката публика в Скопие. Според споразумението за сътрудничество между трите музея – НАИМ, НИАМСМ и Националния музей на Сърбия, тя ще бъде показана в София в периода октомври 2023 г. – март 2024 г. и в Белград – през 2025 г. В изложбата са включени предмети от некропола, които никога преди не са излагани заедно.
Некрополът край с. Требенище, на 14 км от Охрид, е открит случайно от българските войски при пътно строителство в края на Първата световна война през пролетта на 1918 г. Първите пет гроба са разкопани от български офицери, които предават находките на българската администрация в Охрид. По-късно българската държава успява да изпрати археолога Карел Шкорпил, който проучва гробове 6 и 7. В гробовете са били погребани воини с тяхното снаряжение, инсигнии от злато, сребърни и бронзови съдове, накити от сребро и др. Предметите датират некропола във втората половина на VI в. и V в. пр.Хр.
Голяма част от находките от първите седем гроба днес са част от постоянната експозиция на Националния археологически музей в София. Експозицията представя и новореставрирани находки, както и предмети от последващи проучвания от фондовете на Националния музей на Сърбия и Археологическия музей в гр. Охрид. От сръбска страна са показани находки от проведените от проф. Никола Вулич през 30-те години на XX в. археологически проучвания. Македонската страна показва находки от проведени в периода 1953-1954 г., както и през 1972 г., проучвания на други части от некропола в Требенище, както и гробни находки от некропола при Горна Порта от град Охрид, открити през 2002 година.
Експозицията е придружена от постерна изложба, представяща историята на проучванията; включва и печатни издания на български и английски.
Изложбата в София се реализира по проект „100 години Требенище” с подкрепата на Министерството на културата на Р България и Българската академия на науките. Събитието представлява положителен акт на развитие и задълбочаване на сътрудничеството в областта на културата между България, Сърбия и Северна Македония. То е стъпка напред в укрепването на добросъседството и сътрудничеството в областта на културно-историческото наследство и науката и израз на процесите на изграждане на общоевропейски ценности, както и на европейската интеграция на Западните Балкани.
