Група от известни учени, номинирани от европейските академии чрез механизма за научно консултиране на Европейската комисия, дадоха препоръки на комисарите за това как да променят потреблението на храни в Европа, така че да стане по-здравословно и по-устойчиво.

Съветите идват в отговор на искане от Колегията на комисарите за консултация по повод преразглеждането на стратегията на ЕС “От фермата до вилицата”. Докладът за преглед на научните данни на SAPEA беше представен тази сутрин в Брюксел, като в него се разглеждат ключови области на политиката, включително ценообразуване, наличност, състав, както и социалната и дигиталната среда, които оказват влияние върху това какви храни консумират хората.

SAPEA, като част от Механизма за научно консултиране, е консорциум от академични мрежи, който включва над сто академии, Млади академии (на изследователи в начални етапи от научаната си кариера) и книжовни дружества. “Създадохме мощна група от интердисциплинарни експерти, за да представим изчерпателен доклад относно устойчивото потребление на храни”, каза проф. Антонио Лоприено, председател на борда на SAPEA. “Такъв подход е уникален за Европа и ние се гордеем, че можем да предоставим тези научни сведения на Европейската комисия”.

Настоящата система на храните в Европа оказва значително въздействие върху околната среда, а некачественото хранене е свързано и с риск от заболявания, затлъстяване и наднормено тегло – което засяга около 60% от възрастните и 30% от децата в европейските страни, сочат данните. Експертите съветват да се облекчи потребителят и да се направи така, че устойчивата и здравословна храна да бъде лесен и достъпен избор.

Професор Ерик Матийс, председател на работната група на SAPEA, която направи преглед на научните данни, каза: “Политиките трябва да се отнасят до цялата хранителна среда, навсякъде, където храната се получава, консумира и обсъжда, като например в магазините, ресторантите, домовете, училищата и работните места, а все повече и в дигиталните медии.” Поради тази сложност е от решаващо значение да се следват научните сведения при вземането на решения, добави той.

Въз основа на тези данни Групата на главните научни съветници към Европейската комисия – друга ключова част от Механизма за научно консултиране – препоръчва редица основани на научни данни мерки за насърчаване на здравословния и устойчив избор на храни, включително:

  • Ценообразуване: Съществуват ясни доказателства, че преките мерки са ефективни. Те включват данъци върху захарта, месото и ценообразуване на продуктите в зависимост от тяхното въздействие върху околната среда, както и по-ниски данъци върху здравословните и устойчиви алтернативи.
  • Наличност и видимост: здравословните и устойчиви хранителни продукти се избират по-често, ако са изложени на видно място. Рекламата на храни, които са нездравословни или неустойчиви при редовна консумация, трябва да бъде ограничена. Доброволните етични кодекси в тази област са неефективни.
  • Състав: Намаляването на съдържанието на нездравословни мазнини, захар и сол и добавянето на повече растителни алтернативи може да бъде полезно – но само ако тези мерки са задължителни и всеобхватни. Данните показват, че предишните доброволни споразумения са имали ограничен ефект.

От решаващо значение е да се създадат условия, които да позволяват на всички заинтересовани страни да работят за постигане на целта за здравословна и устойчива храна, като се спазват справедливи правила. Този подход може да помогне да се преодолее съпротивата на онези, които печелят от сегашната система, включително някои големи организации от частния сектор със силни гласове, съветват учените.