Природният газ не е по-чист от другите изкопаеми горива и използването му вместо въглища или нефт рискува да доведе до малко или никакво намаляване на парниковите газове. В новия доклад “Бъдещето на газа” на Научния консултативен съвет на европейските академии (EASAC) се подчертава изключително високият потенциал за глобално затопляне на до голяма степен нерегистрираните изтичания на метан по цялата верига за доставка на природен газ. За да се смекчи изменението на климата, от решаващо значение е да се спре използването на всички изкопаеми горива, да се забранят новите котли на природен газ и масово да се увеличи производството на електроенергия от възобновяеми източници.
За да заменят руския тръбопроводен газ, европейските държави членки се насочиха към втечнен природен газ (ВПГ) от страни извън Европа. “…Тъй като изоставяме непосредствената зависимост от Русия, трябва напълно да се откажем от газа и да увеличим възобновяемите енергийни източници”, обяснява Уилям Джилет, директор на енергийната програма на EASAC. “Не можем да се измъкнем от драстичните промени с обсъждания. Климатът не търпи компромиси.”
Емисиите на метан имат живот в атмосферата само около 10 години, което е десет пъти по-кратко от този на въглеродния двуокис. Въпреки това 20-годишният му потенциал за глобално затопляне е над 80 пъти по-голям от този на въглеродния двуокис, което означава, че е много по-разрушителен. “…Изменението на климата напредва толкова бързо, че сега трябва да се съсредоточим върху въздействията в рамките на следващите десет години. Ето защо няма алтернатива на замяната на природния газ с възобновяеми енергийни източници незабавно”, казва Невен Дуич, председател на Управителния съвет по енергетика на EASAC.
С 65 милиона котли, инсталирани в ЕС за отопление на сгради, отоплението е най-масовото използване на природен газ. Осем държави-членки вече са приели мерки за забрана на инсталирането на нови газови котли или за изискване на високи нива на възобновяеми енергийни източници в сградите.
В доклада се препоръчват термопомпи и централно отопление от ВЕИ като готови за употреба и щадящи климата алтернативи на газовите котли. В него се подчертава, че отоплението, за разлика от електроенергията, е много локален пазар. Сградните структури и разпоредби, местният климат, гъстотата на търсенето и наличието на възобновяеми или отпадни източници на топлина влияят върху това кой трябва да бъде най-добрият избор за всеки район или сграда. Ето защо градовете трябва да интегрират прехода с градското планиране и да взаимодействат със собствениците и потребителите на отоплителни системи.
Освен това е от съществено значение този процес да се справи със социалната несправедливост. Уилям Джилет: “Не всеки има пари или достатъчно кредити в банките за да отиде и да си купи нова отоплителна система. Успехът на Европа в намаляването на емисиите на парникови газове изисква далновидност, социална чувствителност и механизми за подпомагане, насочени към най-уязвимите групи и домакинства.”
Газоразпределителните и газоснабдителните дружества често се обявяват за постепенна замяна на природния газ с водород, което би им позволило да поддържат активите си в експлоатация за години напред. Но от научна гледна точка този подход не дава големи надежди за по-чисто отопление на домовете.
Дълго време природният газ се разглеждаше като идеалния мост от въглищата по пътя към нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. В някои страни природният газ се превърна в основно гориво за производство на електроенергия. В доклада на EASAC “Бъдещето на газа” ясно се посочва, че това е задънена улица.
В доклада се преценяват и възможностите за улавяне и съхранение на въглероден двуокис (CCS) и ядрена енергия. “Предстоящото десетилетие е решаващо за овладяване на изменението на климата, но термоядреният синтез е все още в начален стадий на развитие и нито CCS, нито новите ядрени централи, базирани на настоящата технология или на технологията на малките модулни реактори, могат да бъдат изградени достатъчно бързо. Освен това в много региони ядрените електроцентрали рискуват да станат уязвими от последиците от изменението на климата като например недостиг на вода за охлаждане”, заключава Джилет.
Пълният доклад: https://easac.eu/publications/details/future-of-gas
