На 28 март 2023 г. ни напусна Мерсия Макдермот – голямата приятелка на България, на Българската академия на науките, на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на плеяда българи, разбиращи смисъла от духовното общуване между народите.

Мерсия Макдермот се среща с нашата родина още в младежките си години, запленена от идеята за изграждане на нова Европа след Втората световна война. Научава отрано за героичната борба на българите през вековете на несвобода и, запленена от срещата с водачите на националноосвободителните ни движения, се посвещава на изучаване на тяхната съдба, живот и послания.

Васил Левски, чиято 150-годишнина от гибелта тази година отбелязваме, се превръща в икона за нейната писателска и изследователска дейност, и Мерсия Макдермот с пълно убеждение е решена да запознае англоезичния читател с бореца за „чиста и свята република“.

Тя не предава единствено историческите факти, свързани с неговото дело, тя е преносител на морала, който вдъхновява. В България книгата „Апостолът на свободата“ бе възприета с любов и благодарност, а учените-историци по достойнство оцениха смисъла на този културен трансфер.

Писателката носеше до последно един златен медальон с косите на Левски и преди да отпътува от България през 1987 г. го подари на Музея на Васил Левски в Карлово.

Продължение на делото на Васил Левски Мерсия Макдермот съзря в революционната дейност на Гоце Делчев и Яне Сандански. За да се убеди в истината на това твърдение, тя предприе обиколка в гръцка и югославска Македония, където споменът за тях е бил още жив.

Подкрепена от учените на Института по история към БАН, през 1978 г. Мерсия Макдермот издаде биографията на Гоце Делчев „Свобода или смърт“, с което стана доктор на историческите науки. Трудът ѝ за Яне Сандански, „За свобода и съвършенство“ дообогати представата на англоезичния и българския читател за големите български водачи и за техния стремеж към свободата.

Свободата в представата на Мерсия Макдермот беше водеща линия в цялото ѝ творчество. Тя я разбираше в дълбочина и изповядваше нейния смисъл. До последно се вълнуваше от България и от съдбата на страната.

По покана на Института за исторически изследвания, през 2003 г. Мерсия Макдермот участваше в отбелязването на 100-годишнината на Илинденското въстание. Тя трогна своите колеги с топлата изповед и размисли за отношенията между „големите“ и „малките“ държави и изрази убеденост, че смисълът в равнопоставеността е непреходен.

През 2009 г. Мерсия Макдермот, заедно с група български историци, представи пред депутати в Европейския парламент в Брюксел най-новото издание на книгата си за Васил Левски, „Апостолът на свободата“. Тя беше особено щастлива, че можеше на такъв висок форум да разкаже отново за величавия българин, пред когото тя се е прекланяла цял живот и който тя възприема като пример за човеколюбие от общоевропейско и световно значение.

През 1987 г. Мерсия Макдермот става чуждестранен член на БАН, а през 2007 г. – доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград, носител на високи държавни отличия на България (Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“), но най-голямото отличие и награда е любовта, която носят българите в сърцата си, и почитта, която те продължават да отдават.

Българската академия на науките високо цени безрезервната отдаденост на Мерсия Макдермот към България, нейния принос към историческата наука, популяризирането на България отвъд нейните граници и неуморимата ѝ любов към истината.

Истината и свободата са взаимосвързани в нашата обща Европа и тук може би ще открием основното послание на Мерсия Макдермот.