В нов доклад EASAC – Научният консултативен съвет на европейските академии – изразява загриженост, че държавите членки и промишлеността използват пропуски в разпоредбите на ЕС за пестицидите, за да позволят продължаването употребата на забранени инсектициди. Проф. Майкъл Нортън, директор на EASAC по въпросите на околната среда, казва: “Да твърдим, че заплахата за продоволствената сигурност поради нахлуването на Русия в Украйна означава, че трябва да се придържаме към конвенционалното земеделие, зависещо от химикали, е неоправдано. Съществуват множество доказателства, че предложените алтернативни методи могат да осигурят същите или дори по-добри добиви, като същевременно се запазят екосистемните услуги на природата.”
Прегледът на EASAC на най-новите научни данни потвърждава, че ЕС е постъпил правилно, когато преди пет години забрани трите основни неоникотиноида (неоникотиноидни препарати). Този клас инсектициди имат безразборно въздействие както върху целевите вредители, така и върху опрашителите и други полезни насекоми, като по този начин представляват сериозна заплаха за биоразнообразието и продоволствената сигурност в дългосрочен план. Но макар и да оценяват високо водещата роля на ЕС, учените предупреждават за продължаващато наличие на вратички в закона, които подкопават първоначалните регулаторни действия. Първата е, че използването на извънредни разрешения за продължаване употребата на забранените нионикотиноидни препарати се е превърнало в навик за някои държави. “Както неотдавна постанови Съдът на Европейския съюз, прекомерната употреба на тази практика трябва да спре”, обяснява Нортън.
“Проблем, подобен на този, който наблюдаваме при антибиотиците”
Втората вратичка е все по-бързата надпревара за откриване на нови токсини. Ограниченията върху оригиналните неоникотиноидни препарати създадоха стимули за разработване на заместители, които използват същите нервни механизми на насекомите. Анализът на EASAC идентифицира дълъг конвейер от потенциални бъдещи химикали, който тества границите на системата за регулаторно одобрение и може да позволи производството и използването на също толкова вредни заместители.
Според проучванията седем от всеки десет проби мед в ЕС все още съдържат следи от поне един от токсичните за пчелите пестициди. “Често не се признава в колко отровен пейзаж са се превърнали някои ферми през последните две десетилетия, като токсичното натоварване за всички насекоми е нараснало с десетки пъти”, казва професор Ларс Вальо, председател на експертната група по околна среда към EASAC. “Все още наблюдаваме засилено замърсяване на почвите, водните течения и дори устията на реките и крайбрежните морета.”
“Индустрията се е впуснала в губеща надпревара. Непродуктивно е да се унищожава всичко, тъй като след като вредителят се адаптира към пестицида, може да не останат естествени врагове, да не говорим за основните опрашители. Това е проблем, подобен на този, който наблюдаваме при широкото използване на антибиотици”, коментира професор Едуард Мичъл от Университета в Ньошател, Швейцария.
Приоритизиране на интегрираното управление на вредителите
Докладът на EASAC напълно подкрепя усилията на Европейската комисия да превърне интегрираното управление на вредителите (ИУВ) в основен път към устойчиво земеделие. ИУВ се основава на набор от разумни практики, като използва изчерпателна информация за жизнения цикъл на вредителите и тяхното взаимодействие с околната среда. Пестицидите с нисък риск могат да се базират на бактерии, гъбички или вещества като варовик или пипер например. “Простото прибягване до синтетични пестициди е старомодно мислене. Понякога само един рояк калинки би свършил много по-добра работа”, обяснява Нортън. Въпреки това ИУВ изисква силна подкрепа за фермерите за да се адаптират и в доклада се посочват стъпките, които трябва да се предприемат, за да може земеделските стопани да приемат интегрираното управление на вредителите като предпочитан подход. В доклада се обобщават резултатите от изследванията през последните години и се засилват по-ранните заключения в обзорния доклад на EASAC от 2015 г. относно по-широките ефекти на неоникотиноидите върху екосистемите. Те подкрепят мерки за свеждане до минимум на бъдещата употреба извън съществуващите ограничения, включително преразглеждане на оценката на риска за околната среда (ОРОС) в процесите на одобрение.
Засилване на регулациите и процесите на тестване
“Този политически дебат е изключително важен. Дори и да се постигне целта на ЕС за намаляване на токсичното натоварване с 50 %, все още ни предстои дълъг път, преди да се доближим до наистина устойчиво земеделие. Но без засилване на регулациите и процесите на тестване няма дори да се доближим до него”, заключава Клаудия де Лима е Силва, изследовател в Университетския и изследователски център във Вагенинген. “Насърчаваме промишлеността да се съсредоточи върху възможностите за подкрепа на ИУВ и да се откаже от масовите продажби в конвенционалното земеделие.”
Пълният доклад: https://easac.eu/news/details/neonicotinoids-and-their-substitutes-in-sustainable-pestcontrol
