Национална кръгла маса, организирана от Института за исторически изследвания – БАН, на тема: “Имало ли е фашистки режим или фашистко управление в България?” се проведе на 4 ноември 2022 ч. в зала „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ в централната сграда на Българската академия на науките. Участници бяха: проф. Даниел Вачков, Николай Поппетров и доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания – БАН; проф. Веселин Янчев и доц. Светослав Живков от СУ „Св. Климент Охридски“; доц. Михаил Груев от Държавна агенция „Архиви“; доц. Лъчезар Стоянов и проф. Момчил Методиев от Нов български университет и др. Главните въпроси, които се дискутираха бяха:
- Кои са основните характеристики на фашисткия тоталитарен режим.
- Кои за характеристиките на политическото управление, установено в България след 19 май 1934 г.
- Как еволюира политическият режим в България, особено в периода 1941-1944 г.
Водещ на форума беше директорът на ИИстИ – БАН проф. Даниел Вачков. Той отбеляза необходимостта от тази кръгла маса, тъй като сред широката общественост, въпреки становището на историци и други специалисти, че фашистки режим в България никога не е имало, няма яснота по тази парадигма от близкото минало.
Първият панел се фокусира върху общите характеристики на фашистката идеология – симбиоза между краен национализъм и социална насоченост. Очертаха се основните елементи на фашисткия тоталитарен режим: еднопартийност, една единствена идеология, подчиненост на всички институции на партийното ръководство и други особености, като партийна милиция в Италия и пр.
Вторият панел насочи вниманието към преврата на 19 май 1934 г. в България, към характера на промените, които новият режим внася. Акцентира се върху налагането на безпартиен режим, върху последиците от авторитарните промени и обществената апатия в страната в този период. Обсъден беше въпросът дали е възможно да се гради тоталитарен режим без наличието на мощна партия. Участниците бяха единодушни, че през 1934 г. в България не се полагат основите на тоталитарен режим, тъй като не са на лице нито фактите, нито потенциалът да се изгради режим от тоталитарен тип.
Третият панел засегна периода на Втората световна война. Дискутираха се въпроси, свързани с причините за приемането на антисемитското законодателство, външното влияние за това, както и тяхното значение. Обсъден беше въпросът за ролята на България в световния конфликт и на външния фактор върху прилагането на определени политики в страната. Участниците се обединиха около позицията, че в България в този период няма господстваща фашистка идеология, не е наличен фашизъм на власт, не съществува партийна милиция и пр. Всичко това ясно показва, че в България не е имало фашистки режим преди 1944 г., тъй като в управлението на страната липсват основните характеристики на тази система.
Кръглата маса приключи дискусията с решение да излезе с общо становище по обсъжданите въпроси. Докладите и съобщенията на участниците във форума ще бъдат издадени в сборник и ще бъдат достъпни до широк кръг читатели.
