През 2020-2022 г. Центърът за емпирични социални изследвания от Института по философия и социология – БАН изпълни научно изследователски проект, посветен на процесите на формиране на общественото мнение и възможностите чрез математическо моделиране да се усъвършенстват социологическите инструменти за предсказване на развитието на обществените нагласи по важни за българското общество въпроси.

Един от фокусите на проекта са процесите на формиране на електоралните нагласи и електоралното поведение. За целите на проекта през 2022 г. бе проведено постелекторално изследване, което протече под формата на методически експеримент. Паралелно са реализирани две отделни изследвания – с един и същ изследователски инструментариум, но в два методически формата: национално представително изследване (стандартизирано интервю) и онлайн анкетно проучване по метода на „отзовалите се“.

Сравнението на оценките от двете изследвания показва убедително, че когато се изучават електоралните нагласи, е задължително да се работи по най-високите методически стандарти, ключов аспект от което е конструирането на представителна извадка. Сравнението показва, че когато се работи с представителна извадка, от една страна, и по метода на отзовалите се, от друга страна, емпиричните оценки за едни и същи събития, в един и същ времеви момент, обрисуват коренно различна картина на изследвания процес. Изтъкваме този факт, за да подчертаем най-напред важността на процедурата за селектиране на респонденти за електоралните изследвания, но заедно с това отново да обърнем внимание на факта, че методът на „отзовалите се“ води до некоректни, неверни реконструкции на социалната действителност като цяло. „Отзовалите се“ обикновено са лица, имащи пряк интерес или са силно въвлечени в коментираната проблематика. Тази тяхна предубеденост и предварителна обвързаност ги прави пристрастни към темата, поради което изследваните процеси и явления получават хиперболизирана, нереална реконструкция, която не е адекватна на действителните параметри на изследваните процеси и явления.

Проведеният методически експеримент показва, че електоралните нагласи се формират под влиянието на сложен комплекс от фактори. Данните сочат, че телевизията е факторът с най-силно влияние върху формирането на електоралните нагласи. Следващият по сила фактор са политиците и техните публични изяви. В частност, телевизионните изяви на политиците (участия в новинарски, обзорни и дискусионни предавания) имат изключителен по сила потенциал за влияние върху формирането на електоралните нагласи. Следващият по значимост фактор са социалните мрежи – Фейсбук, Туитър, Тик ток, Инстаграм и др. Значими са и такива фактори, като радиото, електронните версии на печатните медии, печатните медии (хартиеният им вариант) и други новинарски сайтове и портали, коментарите на публичните експерти. Не бива да се подценява и факторът доверителен кръг – това са най-близките приятели, роднини, колеги, на които човек има доверие и с които споделя мнения по актуални въпроси. Данните показват също така, че електоралните нагласи в значителна степен се влияят от електоралните проучвания – особено тези, резултатите от които се обявяват в последните две седмици преди изборния ден.

Според методически експеримент, проведен през 2022 г. от Центъра за емпирични социални изследвания към Института по философия и социология – БАН, интересът на българския избирател към електоралните изследвания е умерен – 13,6 % следят обявяването на резултати от електорални изследвания много често, 40,4 % – често, 24,3 % – сравнително рядко, а 21,7 % – много рядко.

От гледна точка на генерирането на електорални прогнози важно е как избирателите участват в провежданите електорални изследвания. Данните показват, че участието в подобен род изследвания се възприема отговорно и с разбиране. Въпреки това, притеснителен е фактът, че 28 % от респондентите в електоралните проучвания съзнателно подвеждат изследователите, като съобщават неверни електорални намерения. Една от причините за това е незнанието по какъв начин се използват данните от електоралните проучвания. Другата причина е принципното убеждение, че не е коректно на избирателите да бъде поставян такъв въпрос.

Все пак, българският избирател до голяма степен се влияе от обявяваните резултати от електоралните проучвания. Около 30 % от потенциалните избиратели споделят, че ако електоралните проучвания покажат ниска електорална сила на партията, на която симпатизират, те ще променят намерението си за гласуване и ще пренасочат гласа си към партия, която има по-големи електорални шансове. Така се потвърждават констатации от политически и електорални анализи през последните десет и повече години, според които около една трета от потенциалните избиратели у нас са колебаещи се – те нямат постоянно политическо представителство и на всеки нови избори търсят нов фаворит. За да се ориентират в реалната сила на новите политически субекти, избирателите се нуждаят от информация. Такава получават предимно от медиите и медийните изяви на политическите лидери. Също така, в търсене на информация избирателите се обръщат към електоралните проучвания, като от тях черпят конкретна информация както за самия политически субект, така и за неговата електорална сила и за позиционирането му в общия политически контекст.

Интересът на потенциалните избиратели към резултатите от електоралните проучвания се обуславя от желанието да се получи предварителна представа за електоралната тежест на политическите субекти-участници в изборите, в това число и за партията, на която симпатизират и за която имат психологическа готовност да гласуват. При проведения методически експеримент се потвърди хипотезата, че една трета от избирателите (най-вече тези без трайни политически симпатии, колебаещи се и търсещи представителство във всеки новопоявил се политически играч), се надяват от електоралните изследвания да научат коя партия се очертава победител на изборите. Това явление е описано в социологическата литература като „спирала на мълчанието“ (Елизабет Ноел), но остава подценено при политическите анализи у нас. Нашият експеримент повдига отново въпроса за „мълчаливите“ избиратели, които изчакват до последния момент, за да се ориентират кой ще бъде победителят и дават гласа си за него. Този феномен има психологически характер – хората искат да се присъединят към победителя и не желаят да се асоциират с губещите в политическата игра. Така в крайна сметка се оказва, че „мълчаливите“ избиратели определят изхода от изборите, защото техните гласове наклоняват везните в една или друга посока. Това се отразява на реалните гласове, получени за партиите, заемащи челните места в изборната класация, но също така определя съдбата и на тези партии, които са на ръба около 4-ге процента.