Земеделието е основният двигател на глобалното обезлесяване и промените в земята, а хранителните системи представляват повече от една трета от глобалните емисии на парникови газове. Това го прави основен виновник за изменението на климата. Новият доклад на Европейските национални академии на науките „Регенеративно земеделие в Европа“ предоставя доказателства, че трансформацията към регенеративно земеделие може да открие едно от обещаващите решения за намаляването на рисковете за климата. От друга страна осигурява и храна за нарастващото световно население, както и подобрява биологичното разнообразие.
„Трансформирането на земеделието е най-голямото неизползвано съкровище на планетата за справяне с климатичната криза. Днешното широкомащабно конвенционално земеделие има огромно отрицателно въздействие върху почвата. Ерозията, загубата на флора и фауна и следователно на хранителни вещества в почвите, се превръща в основен фактор в Европа“, обяснява проф. Томас Елмквист, един от водещите автори на първия научен анализ на EASAC за потенциала на регенеративното земеделие. Докладът показва, че възстановяването на биоразнообразието в почвите, особено в пасищата, може драстично да увеличи капацитета им да улавят и съхраняват въглерод.
„Отрязваме клона, на който седим“
Макар че е отговорно за една трета от глобалните въглеродни емисии, земеделието е изключително уязвимо към последиците от изменението на климата, като промените в температурата и валежите. Все повече и повече фермери и особено дребните стопанства, които произвеждат около една трета от храната в света, се борят със загубата на реколта и добитък, докато се опитват да се адаптират към все по-непредвидимите метеорологични условия, причинени от променящия се климат. „Ние буквално отрязваме клона, на който седим“, казва Орсоля Валко от Унгарския институт по екология и ботаника.
Необходимост да се защити мащаба на производството на храни
„Изглежда съществува убеждение, че регенеративното земеделие може да се прилага само в малък мащаб и че правенето на каквито и да било промени в настоящите индустриални земеделски практики ще направи невъзможно изхранването на нарастващото световно население“, обяснява проф. Томас Елмквист. „Но и обратното е вярно: разполагаме може би с десетилетие за мащабна трансформация. Трябва да привлечем индустриалните фермери и да гледаме по-мащабно, за да постигнем целите си“.
Без противоречие със съвременните технологии за отглеждане на растения и животни
Резултатите на EASAC сочат, че много от анализираните практики показват синергия между улавянето и съхранението на въглерод и повишаването на биоразнообразието, като същевременно нямат големи отрицателни ефекти върху производството на храни в дългосрочен план. Учените подчертават, че регенеративното земеделие не противоречи на използването на съвременни технологии за отглеждане на растения и животни, обработка на почвата, използване на минерални торове или пестициди. Вместо това, то има за цел ограничена, по-целенасочена употреба. Използването на химически пестициди, например, може да бъде намалено чрез използване на биологични алтернативи, използване на генно-модифицирани култури, които са устойчиви на патогени, или дори използване на хищници.
Най-мощното съхранение на въглерод на планетата
Регенеративното земеделие може да изведе големи количества въглероден диоксид от атмосферата и да го върне обратно в почвата. „Ние буквално стоим върху най-голямото и най-мощното хранилище за улавяне на въглерод на планетата“, казва Орсоля Валко. „Много полеви тестове показват колко висока е производителността на съхранение на почвата. Ако искаме не само да запазим биоразнообразието, да разширим производството на храни и в същото време да се борим с изменението на климата, няма по-добра алтернатива от регенеративното земеделие!”
Недостатъчно прилагане на стратегиите на ЕС за биологично разнообразие
EASAC препоръчва регенеративното земеделие да бъде приоритетно за държавите-членки при прилагането на новата Обща селскостопанска политика. Това включва повече диверсификация в рамките на и между културите, въвеждане на трайни насаждения, разширено агролесовъдство и взаимно отглеждане, поддържане на зелена растителна покривка на всички земеделски полета през всички сезони и намалена обработка на почвата.
