Демонстрации с дронове и на стационарен учебен тренажор направиха учените от Института за космически изследвания и технологии на БАН (ИКИТ) в Деня на отворените врати по повод Международния ден на авиацията и космонавтиката – 12 април. Изследователите изнесоха лекции за новите проекти на космическите изследвания и разказаха за българските постижения в Института.
Оригинална българска апаратура работи на Международната космическа станция. Пример е приборът за изследване на космическата радиация, дозиметърът “ЛЮЛИН – SET”, а в близко бъдеще се очаква дозиметър от серията „Люлин“ да предаде специфична информация от самата повърхност на Марс.
Подредена е юбилейна изложба, която показва на посетителите скафандъра на летеца–космонавт Александър Александров, първия български прибор „П-1“, както и много други уникални космически уреди и апарати на български учени и специалисти.
Тази година Институтът ще отбележи петдесет години от признаването на България за космическа държава. На първи декември 1972 г. в Космоса полита първата българска научна апаратура, носеща името Прибор-1 /П-1/. Създадена е от български учени и специалисти от групата “Физика на космоса”, предшественик на Института за космически изследвания и технологии на БАН. С данните, които изпраща П-1 до земните приемни станции, България е призната за 18 космическа държава от близо 190.
За 50 години страната ни се утвърди в космическото семейство като шестата страна, изпратила двама свои космонавти – Георги Иванов и Александър Александров, третата страна в света, произвела космическа храна, и първата, разработила космическата оранжерия “СВЕТ”, където за първи път е отгледана пшеница.
Мисията на ИКИТ-БАН е извършване на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии.
