Повишаването на енергийната ефективност на жилищата е сред основните решения на проблема с енергийната бедност в България. Около това становище се обединиха учените от Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН и независими експерти днес по време на дискусия за измеренията на енергийната бедност в страната, за определяне на национална линия на енергийна бедност и системата от възможни мерки за нейното намаляване.

На научния форум се представиха резултати от изследване „Енергийната бедност в България: измерения и фактори“ за периода 2014-2019 г., проведено в ИИИ при БАН от проф. д-р Георги Шопов и гл. ас. д-р Теодора  Пенева. В него, освен за въвеждане на нова методика за оценка на потребностите на домакинствата от енергия за отопление и електроуреди, се предлага въвеждане на официална линия за енергийна бедност за целите на програмите за енергийна ефективност, въз основа на която държавата да формира политиките си за решаване на проблема. Извеждането на модел за количествена оценка на потребностите от енергия на домакинствата с възможност за остойностяване на регионално ниво и мониторинг на енергийното състояние на населението на ежегодна база, е важен елемент от решаването на проблема в глобален и национален план, и изискване на ЕС, подчерта при откриването на дискусията директорът на Института проф. Ирена Зарева.

В модела се предлага базово количество енергия, необходима за отопляем стандарт от 40 кв.м, 65 кв.м и 80 кв.м. за четири типа домакинства, с отделен режим на отопление за лица с повишена потребност – възрастни над 65 г., деца под 18 г. и лица с увреждания, не ползващи социални и образователни услуги. Към базовото количество енергия се предлага приложение на допълнителни коефициенти за климатична област, вид сграда, отоплителна система и мерки за енергийна ефективност. По този начин се оценява адекватното ниво на енергийни услуги, необходимо на домакинствата според техните характеристики, и се отстраняват проблемите, свързани с подтиснато потребление, свръх потребление, обитаване на големи жилища от малък брой жители, или пък на много обитатели в малки жилища.

Според авторите на изследването, възможно определение за енергийно беден е „потребител (лице или семейство), който при действащите цени на енергийните услуги (ток, парно, газ) поради своя доходен, възрастов, трудов, семеен и/или здравен статус попада под официалната линия на бедност след разходите си, свързани с разумно потребление на енергийни услуги в дома си.

Дефиницията предполага „разумно“ потребление на енергийни услуги в жилището, необходими за различни битови дейности, свързани с определени нормативи за отопление, осветление, ползване на домакински уреди за готвене, охлаждане, топла вода, развлечение, обмен на информация и др., необходими за задоволяване на основни потребности. Възприетото определение (каквото и да е то) на енергийна бедност ще се нуждае от операционализиране във връзка с прилагането на мерки и програми  за нейното ограничаване и омекотяване, подчерта проф. Георги Шопов. В дискусията бе подчертана необходимостта дефинирането на енергийната бедност, както и на пасивните и активните политики в тази област, да се базират на предварително познаване на нейния мащаб, измерван въз основа на различни индикатори, с оглед избора на най-адекватния и информативен от тях.

Според резултатите от изследването, около 40% от домакинствата в страната попадат под линията на бедност, след приспадане на разхода за енергия от техния нетен общ доход. Предлаганата методика отразява националните специфики и е научнообоснован метод за измерване на енергийна бедност при условия на ниско крайно енергийно потребление на човек от домакинство, висок процент собственост на жилища, висока задлъжнялост на домакинствата и ограничена възможност за индивидуални инвестиции в мерки за енергийна ефективност, обясни гл. ас. д-р Теодора  Пенева.

Затова икономистите на БАН предлагат да се създаде система за дефиниране на „адекватни нужди“ или т.нар. „нормативен разход за енергия“, както и да се въведат ясни структурирани програми за справяне с проблема от страна на държавата. Така, например, близо 2 млн. души биха могли да се възползват от кредитни линии или безвъзмездна помощ за повишаване на енергийната ефективност на жилищата, които обитават, подчерта гл.ас. д-р Теодора  Пенева. Не всички 2 млн. души обаче ще натоварят службите за социално подпомагане, тъй като програмите и проектите са с ограничен и регионален обхват, а допустимите по критерии домакинства в кандидатстващите сгради са още по-малко.

Предложението на ИИИ при БАН включва участието на енергийни доставчици и лицензирани енергийни одитори при оценката за енергийна бедност, при издадено удостоверение за доходи и имотно състояние от дирекциите за социално подпомагане.

С оглед на предстоящата либерализация на пазара на електроенергия и за битовите потребители, проблемът с енергийната бедност у нас е изключително важен, заяви заместник-министърът на енергетиката Пламен Данаилов по време на дискусията. За съжаление,  България е страната с най-ниски доходи в ЕС, добави той. Затова от Министерство на енергетиката имат ангажимент да сформират работна група до края на март, която да разработи законови промени, при което могат да се обсъждат и предложенията на експертите от Института за икономически изследвания при БАН.

В научния форум взеха участие над 60 души. Присъстваха изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев, председателят на Български енергиен и минен форум Иван Хиновски, експерти от МТСП и АСП, МРРБ, ЕВН-България, Института за енергиен мениджмънт, Енергийната агенция – Пловдив, Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Българо-австрийската консултантска компания, WWF България, „За земята“, БЧИЕЦ, и др.