На 22 октомври 2021 г. Българската академия на науките (БАН) и Европейската академия на науките и изкуствата (EASA) организираха 11-тата Конференция на Дунавските академии, която се проведе онлайн. Темата на Конференцията беше „Изменение и контрол на климата“ (Climate change and climate control).
Акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, чл.-кор. Константин Хаджииванов, заместник-министър на образованието и науката, проф. Клаус Майнцер, председател на EASA, и проф. Феликс Унгер, почетен председател на EASA, откриха конференцията. Г-н Флориан Балнус, координатор на Приоритетна област 6 на Европейската стратегия за Дунавския регион, поздрави участниците в конференцията, като подчерта значителния принос на учените за изпълнението на целите на Стратегията.
Председателят на БАН подчерта големия научен потенциал на държавите от Дунавския регион и важността на Конференцията като платформа за обмен на знания и опит. Чл.-кор. Хаджииванов обърна особено внимание на значението на изменението на климата за европейския дневен ред и включването на България в политиките на ЕС.
В Конференцията участваха учени от БАН и от български университети, представители на академии на науките от Дунавския регион, учени от европейски университети и европейски научни организации и представители на дипломатическия корпус в България и на министерства от чужбина.
Основни аспекти, дискутирани от участниците:
Изменението на климата и контролът на климата са решаващо предизвикателство на нашето съвремие. Европейската академия на науките и изкуствата, като се справя с настоящите предизвикателства на Дунавския регион и граничните региони, може да даде много осезаем принос за дигитализацията на зелена Европа и устойчивото развитие. Поради тази причина един от основните обсъдени въпроси бе за Регионална дигитална образователна мрежа „за отворено цифрово образование и зелено устойчиво развитие“.
В съвременната епоха комуникирането на проблемите, свързани с климатичните промени, между изследователите и политиците е от съществено значение. Споделеният белгийски опит показва, че няма политически партии и медии, които да оспорват консенсуса, че изменението на климата е реално и изисква решителни действия. Въпреки това все още съществуват важни политически разногласия (например относно избора на технологии като ядрена енергия, спешността и времето на прилагане на политическите инструменти). Тези разногласия потенциално се задълбочават от нови форми на меко отричане, които забавят климатичните действия, например чрез поставяне под въпрос въздействието на слънчевите панели или чрез усъвършенстване на чудодейни решения като геоинженерство.
През 1971 г. хидролозите от 8-те Дунавски държави стартират на доброволна основа регионално хидрологично сътрудничество, целящо да произведе последователна хидрологична информация за целия водосбор на р. Дунав. От 1987 г. това сътрудничество се осъществява в рамките на Международната хидроложка програма на ЮНЕСКО, преименувана на Междуправителствена хидроложка програма през 2018 г. Тази програма е резултат от дългогодишно сътрудничество на широк кръг хидролози от 11 държави от Дунавския басейн. Сътрудничеството осигурява стабилна и последователна информационна основа за интегрирано управление на водите.
Как да се справим с нарастването на съдържанието на въглероден диоксид, което се приема за основната причина за изменението на климата? Екип от български учени предлага решение – производството на електроенергия и промишлените процеси, използващи изкопаеми горива, могат да бъдат интегрирани с технологии за улавяне, използване и съхранение на въглерод, за да се намали въздействието върху околната среда. Преходът към широко разпространение на технологии за улавяне на въглерод продължава да бъде особено предизвикателство, тъй като неговото финансиране изисква комбинация от силни политически и финансови източници.
Прогнозирането на бъдещите климатични промени е от съществено значение за взимането на правилни решения и провеждането на политики за намаляването на въздействието върху климатичните промени. Анализът, базиран на климатични индекси, показва пространствени модели и динамика на температура и валежи в прогнозиран бъдещ климат в Югоизточна Европа до края на века. Разкритите промени на индексите на базата на валежите са по-сложни в сравнение с температурните промени.
В световен план заливните низини са изключително чувствителни зони, не само от гледна точка на биоразнообразието, но и с оглед на способността им за улавяне на въглерод, съхранение на хранителни вещества, осигуряване на местообитания и регулиране на климата, както и задържане на наводнения. Опазването на влажните зони е абсолютно необходимо за да се възстановят изгубените или частично изгубените заливни зони и да се запазят тези области, които все още имат функции на острови на биологичното разнообразие.
Част от представените доклади бяха свързани с дейността на Международната организация за изследване на р. Дунав (IAD). Създадена през 1956 г. с цел да насърчи лимнологичните изследвания в басейна на река Дунав, тя предоставя платформа за сътрудничество и научен обмен на екипи за водни изследвания от страни от Западна и Източна Европа. Темите на изследванията се развиват с течение на времето от хидрологични, физически, химически и биологични оценки до по-интегрирани и сложни теми като антропогенни въздействия (например изменение на климата, намаляване на сладководното биоразнообразие), екосистемни услуги и интегрирано управление. Примери за това бяха представени и в някои от изнесените доклади – напр. опазването на есетровите риби в река Дунав, изследванията на температурните тенденции и разширяването им до екосистемно ниво. Разпространението на инвазивни чужди видове в Дунавския регион е значително ускорено напоследък поради човешката дейност и изменението на климата. В резултат на това биоразнообразието и екосистемите в различни региони са сериозно засегнати и се съобщава за неблагоприятно социално-икономическо въздействие и въздействие върху човешкото здраве.
През последните години IAD се ангажира повече с разпространението на научни резултати на ниво политика, природозащитни дейности и екологично образование. Дунавски новини, бюлетинът на IAD, представя накратко ключовите научни дейности/ проекти, осъществявани във водните екосистеми на басейна на река Дунав (www.danube-iad.eu).
На проведените три кръгли маси след всяка от сесиите бяха зададени редица въпроси по отделните доклади и се проведе оживена дискусия върху климатичните промени, възможностите за тяхната превенция и контрол, въвеждането на зелени технологии и ограничаването на антропогенния натиск върху екосистемите и климата.
