Традиционната народна култура е развила през вековете система от лечебни практики и магически обреди за лечение и предпазване от различните заболявания. В използваните средства често се преплитат елементи от емпиричен рационализъм и магични представи. Лексемите от тематичните групи „здраве“ и „болест“ разкриват познанията и опита на българина в лечението и профилактиката на болестите, мястото на физическото и психическото здраве в неговата ценностна система. Целта на „Етнолингвистичния речник на българската народна медицина“ е да представи концептите „здраве“ и „болест“ в българската езикова картина на света в диахронен и синхронен аспект, като разкрие техните езикови репрезентанти в средновековни ръкописи и в диалектите от цялото българско езиково землище.
Авторският колектив на „Етнолингвистичния речник на българската народна медицина“ включва сътрудници от Секцията за етнолингвистика и Секцията за история на българския език в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“: доц. д-р Марияна Витанова (редактор), доц. д-р Ваня Мичева (редактор), доц. д-р Йоанна Кирилова, доц. д-р Калина Мичева-Пейчева, гл. ас. д-р Надежда Николова.
Речникът допълва в лексикографски систематизиран вид още един фрагмент от народната култура и би представлявал интерес както за специалистите от научната общност, така и за по-широка читателска аудитория. Той продължава и обогатява етнолингвистичната лексикография в България, за развитието на която Институтът за български език „Проф. Л. Андрейчин“ има водеща роля.
