Последният доклад на IPCC (Intergovernmental Panel on Climate Change) потвърждава, че глобалното затопляне се случва все по-бързо и по-бързо. Въздействието му се вижда в реално време, случаите на наводнения и пожари стават все по-чести. Междувременно скритата криза относно загубата на биологично разнообразие се задълбочава поради влошаването на почвата от пожарите.
Учените от европейските академии предупреждават, че кризата с климата и тази с биоразнообразието се засилват взаимно. Затова от EASAC излизат с нов коментар по тази тема, който си поставя за цел да предостави най-новите данни на участниците в срещата на високо равнище на ООН по климата в Глазгоу, така и срещата на върха на биоразнообразието в Китай тази есен. В него те акцентират върху 16 области, изискващи спешни действия за защита на човечеството от последствията от двете кризи. Тези области следва да станат приоритетни за правителствата и обхващат изменението на климата, ролята на енергията от биомаса, емисиите на парникови газове от различни суровини, политиките за намаляване на емисиите в транспорта, сградите и инфраструктурата и взаимодействието между изменението на климата и човешкото здраве.
Ключов извод в доклада е, че кризите на климата и биологичното разнообразие трябва да се третират като едно цяло
„Загубата на биологично разнообразие и опасните промени в климата се засилват взаимно. Това е порочен кръг, който води не само до екстремни метеорологични условия, но и до сриване на хранителните системи и увеличаване на риска от опасни патогени, зоонози и други въздействия върху здравето“, обяснява проф. Майкъл Нортън, директор на програмата за околна среда на EASAC.
Коментарът илюстрира множеството взаимодействия между двете кризи: замяната на тропическите гори със земеделие, например, намалява биологичното разнообразие и едновременно с това се освобождава съхранявания въглерод и увеличава емисиите на други парникови газове. Затоплянето на температурите и свързаните с тях промени във валежите намаляват производителността на селското стопанство, както и преместването на видове извън обитаемия им ареал, като в някои случаи това ги води до изчезване.
Учените от европейските академии виждат много възможности за това как да се опазват и управляват екосистемите така, че да се подобри биоразнообразието. „Тези предизвикателства наистина имат решения, но досега както по отношение на изменението на климата, така и в конвенциите за биологичното разнообразие поотделно липсва политическата воля за тяхното прилагане“, казва Нортън.
Благодарение на тясно свързаните политически програми от срещата на високо равнище по въпросите на климата и срещата относно биологичното разнообразие, преговарящите имат възможност да предприемат координирани, смели и преобразуващи действия, за да предоставят нова, по-интегрирана и съгласувана рамка за съвместно справяне със загубата на биологично разнообразие и изменението на климата. Неотложността е такава, че всички трябва да работят заедно сега, да се възползват от многото потенциални взаимодействия между изменението на климата и политиките в областта на биологичното разнообразие – като например масовото възстановяване на екосистемите, и да променят курса на човечеството към устойчиво бъдеще.
