Международен екип палеонтолози, в който един от водещите автори е проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей на БАН, публикува нови данни и аргументи за разселването на бозайната фауна и на нашите човекоподобни предци от Евразия към Африка преди милиони години.
Планината Загрос в Иран на границата с Месопотамия (сн. Проф. М. Бьоме)
Идеята, че формирането на Сахара и Арабската пустиня са били някогашна преграда за фаунистичния обмен между Евразия и Африка е изказана през осемдесетте години на миналия век. Същевременно, според друга хипотеза от края на деветдесетте години, корените на днешната фауна на бозайниците на африканската савана са свързани с „пикермийския“ саванен биом на късния миоцен (от преди повече от 5.3 млн. г.), разпростирал се основно между Балканите и Иран.
Тези дни в едно от списанията на Nature (Nature Communication Earth & Environment) бе публикувано изследване, започнало преди три години, което конкретизира тези твърдения като показва, че образуването и развитието на Арабската пустиня е имало решаващо влияние върху междуконтиненталната миграция и еволюция на бозайната мегафауна и на нашите човешки предци в продължение на милиони години.
В проучването участват учени от Германия, България, Иран, Египет и Канада. Концепцията на изследването е на проф. Мадлен Бьоме от университета в Тюбинген (първият автор на публикацията), а палеофаунистичният анализ е извършен основно от проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН. Изследването реконструира природната обстановка и климата между 12.5 и 2.5 млн. г. в северните части на Арабския полуостров и Южен Иран на основата на данни, получени от проучването на континенталните отложения на планината Загрос (Иран).
Направеният фаунистичен анализ дава нови представи за някогашните междуконтинентални миграции на животни и обяснява конкретните причини за това. Той показва че в края на миоцена и основно през месинско време (7.2 -5.3 млн. г.) проникването на фауни през „арабския път“ изглежда е ставало само от Евразия към Африка. Тогава в Африка пристигат и предшествениците на жирафа и белия „африкански“ носорог, известни от хипарионовата балканска фауна. Това е и нов аргумент в подкрепа на предишна теза на авторите на статията относно това, че първите африкански предчовеци са мигранти от Балканите през Източното Средиземноморие. През плиоцена мощното развитие на Арабската пустиня спира този процес на разселване за 2.3 млн. г. От края на плиоцена, вследствие на нов момент на овлажняване и затопляне на климата, преди около 3.3 млн. г., обменът на фауни отново се подновява, този път и в двете посоки. Тогава в Африка се появяват предстaвителите на кучетата и козите, а в Евразия мигрират първите мамути.
