Българската академия на науките, Софийската опера и балет, и издателство „Захарий Стоянов“ представиха в БАН книгата на акад. Пламен Карталов „Моят Вагнер“.
Несъмнено книгата „Моят Вагнер със Софийската опера“ ще се превърне както в събитие от културния живот на съвременна България, така и в паметник на един духовен подвиг.
Неизтощимата енергия на акад. Пламен Карталов, непоколебимата му воля и несекващото му творческо вдъхновение десетилетия наред радват и вълнуват публиката у нас и в чужбина. Най-точният портрет на маестрото биха могли да бъдат думите на Артур Шопенхауер „Бурята на страстите и патосът на чувствата“. Диапазонът на духовните търсения на твореца е извънредно широк – от постановки на оперни произведения от най-ранните композиторски школи на Монтеверди, Пърсел, Галупи с основания от него още като студент първи камерен оперен театър в България до монументалните му спектакли на открито в Италия, Бразилия, Гърция Хърватска, Словения, България и др. От автори като Стравински, Бърнстейн, Доницети, Росини, Верди, Пучини, Волф – Ферари, Маскани, Глук, Мусоргски, Чайковски, Холминов и много други от европейската музикална съкровищница, до титаните на различни поколения на българското композиторско творчество – Маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров и Любомир Пипков, до взривяващите, поставени за първи път у нас мюзикъли „Цигулар на покрива, „Мама миа“, Клетниците“ и др,
Но истинската буря на страстите и патосът на чувствата се разгръщат от режисьора през последното десетилетие с работата му със Софийската опера, когато последователно поднасят за първи път на българската публика гениалната тетралогия на Рихард Вагнер „Пръстенът на Нибелунга“ – един от най-грандиозните проекти на първият оперен театър на България – национална културна институция, със световно значение и признание за последния половин век. И не само с цикъла от четири опери на тетралогията, „Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете, следват ги още две от Вагнеровите първи изпълнения за България „Тристан и Изолда“,“Парсифал“ , а също за първи път и отново в Софийската опера – „Електра“ от Рихард Щраус.
Неслучайно редица водещи чуждестранни музикални критици, диригенти и композитори подчертават един нов златен период за Софийската опера, че нейните Вагнерови постановки биха били гордост за най- големите европейски и световни сцени. Доказателство за това са и международните участия на националният ни оперен театър с гастроли в програмите на „Фестивал Любляна“, Словения, баварският фестивален театър във Фюсен, Германия, историческата сцена на Болшой театър в Москва, Русия. Не можем да пропускаме седемте гастрола на Софийската опера в Япония с избрани специално заглавия, главно в режисурата на Пламен Карталов
В периода на подготовка и неколкократно представяне на тетралогията пет пъти от 2010 г. до 2017 г., виждаме как във всеки сезон се нажежава общественото културно пространство както у нас, така и в чужбина, и с другите опери на Вагнер „Тристан“ и „Парсифал“. Специално в София пристигат вагнерианци от над петнайсет страни: Германия, Австрия, Русия, Холандия, Дания, Швейцария, САЩ, Австралия, Южна Африка, Украйна, Англия, Хърватска, Уругвай, Турция, Аржентина и др.
За големия успех на постановките на Софийската опера има огромен принос големият Вагнеров специалист и световно известен вокален интерпретатор, корепетиторът Рихард Тримборн. Маестрото работи седем последователни години с повече от петдесет певци, избрани от Пламен Карталов за работа с него. Щастлив от резултатите Рихард Тримборн многократно отбелязва изключителното качество на певците на Софийската опера. Той посочва, че Вагнеровата тетралогия, както и другите драми на Вагнер, в режисьорския прочит на Карталов са истински апогей на изкуството, защото са усетени дълбоките митологични и философски измерения на този паневропейски проект, основаван на старогръцката, римската и германската митология.
Член-кор. Иван Гранитски
