Близко приятелство свързва големия наш учен с Алберт Айнщайн
На 29 април се навършват 140 години от рождението на акад. Методий Попов. Големият български биолог е роден през 1881 година в Шумен, а негов брат е математикът акад. Кирил Попов. Двамата са личности с широки интереси в областта на науката и изкуството. Още от детските си години се занимават с класическа музика, свирят на виолончело и цигулка.
Акад. Методий Попов завършва биология в Софийския университет, а по-късно специализира биология, сравнителна анатомия и паразитология в Мюнхен при световно известния учен Рихард Хертвиг. Защитава докторат в Мюнхенския университет и работи като асистент по зоология и сравнителна анатомия. Продължава специализацията си по микробиология в института „Роберт Кох“ в Берлин и в институт „Пастьор“ в Париж.
В научните си изследвания акад. Попов разглежда проблеми в областта на общата биология, цитофизиологията, антропологията и микробиологията. В продължение на години изследва общоклетъчната стимулация и методите за практическото й приложение. През 1919 г. той написва първия български учебник по обща биология, който е втори подобен учебник в света. Научните му трудове са повече от 170 на брой.
През 30-те години на 20 век извършва антропологични проучвания на расовата принадлежност на българския народ и ги обобщава в „Наследственост, раса и народ“. Академик Попов е изявен противник на расизма през първата половина на ХХ век. По този повод той връща на немското посолство в България всички свои научни отличия, връчени му в Германия.
В България акад. Попов преподава зоология в Софийския университет, а през 1920 г. става негов ректор. По време на Балканската и Междусъюзническата война през 1913 г. организира Бактериологическа противохолерна лаборатория в Лозенград. Откритието, което прави при тежките военни условия, е за убиващото действие на водоразтворимите и летливи фракции на чесъна върху холерните ембриони.
През 20-те години на миналия век е изпратен като посланик на България в Германия. През 1927 г., по предложение на швейцарския физиолог и химик Емил Абдерхалден, е избран за член на Немската академия на естествоизпитателите „Леополдина“.
По време на 6-годишния си дипломатически мандат акад. Попов съдейства за установяването на контакти между научните среди в България и Германия. Общи интереси в областта на науката и музиката свързват в приятелство големия български учен и неговия брат с Алберт Айнщайн. Близкото им познанство позволява изпращането на млад български учен като асистент на Айнщайн.
Акад. Методий Попов става действителен член на Българската академия на науките през 1947 година, а от 1948 година до смъртта си ръководи Института по биология на БАН. Днес институтът е преименуван на Институт по физиология на растенията и генетика. Запазени са кабинетът с библиотеката на големия учен и експозиция, посветена на акад. Попов.
В Научния архив на БАН се съхраняват ръкописи, писма и книги от личната колекция на акад. Методий Попов. Всички архивни документи може да разгледате тук: http://archiv.cl.bas.bg/pdf/opisi/F.74k,op.1-2.pdf
