Новият съвместен коментар на тема “Декарбонизация на здравния сектор“ на EASAC и FEAM, които представляват Европейските академии на науките и за медицина, набляга на отговорността на здравния сектор за това да намали своите собствени емисии на парникови газове и да работи с останалите сектори, за да ускори декарбонизацията.
Нарастващите и потенциално пагубни ефекти от изменението на климата върху психическото и физическото здраве са в центъра на вниманието през последните години. Те включват повишеното излагане на екстремни горещини, наводнения и суши; ефектът от намаляването на реколтата, зачестяването на заразни болести като вирусната треска денга, както и онези непреки ефекти, предавани чрез социално-икономическите системи като нарастващата бедност и миграцията. Всички те представляват значително нарастващи и непредвидени предизвикателства за нашето здравеопазване.
Здравният сектор е отговорен за 5% от емисиите на парникови газове в Европа и по този начин допринася за все по-нездравословното бъдеще. „Имайки лечението за своя мисия, здравният сектор има основателни причини да стане лидер във взимането на решения за климата. В някои страни вече виждаме пионерски инициативи на здравния сектор за намаляване на въглеродните емисии“, обяснява проф. д-р Фолкер тер Мьолен, председател на Програмата за биологични науки на EASAC.
Коментарът се основава на по-нататъшния анализ на академиите след публикуването на доклада на EASAC „Императивът на действията за климата за защита на човешкото здраве в Европа“ от юни 2019 г. Докато първоначалният документ се фокусира върху влиянието на климата върху здравето, сега учените подчертават отговорността на здравния сектор да даде пример чрез намаляване на собствените си емисии на парникови газове и да работи с други сектори за ускоряване на декарбонизацията.
Местни и краткосрочни ползи за здравето
„Справянето с изменението на климата трябва да се разглежда като неразделна част от мисията на сектора да предоставя висококачествени грижи на пациентите и да насърчава общественото здраве“, подчертава Андрю Хейнс, професор по екологични промени и обществено здраве в London School of Hygiene & Tropical Medicine.
„Това също така предполага преместване на фокуса от лечение към превенция, включително чрез справяне със социалните, екологичните и икономическите причини за болестите. Подпомагането на хората да правят по-здравословен и по-устойчив избор има потенциала да намали необходимостта от болнично лечение. “
Голяма възможност за Европейския съюз
EASAC и FEAM приветстват все по-амбициозните цели на ЕС за декарбонизация. Двете организации обаче изказват съжалението си, че досега секторът на здравеопазването рядко е бил включен в дискусии относно декарбонизацията на европейско ниво. Те виждат голяма възможност за ЕС да бъде по-ангажиран със здравните проблеми и да даде препоръки как да насърчава подобни инициативи.
„Амбициите на здравния сектор трябва да се движат и да се ръководят от координирани политически действия на ниво ЕС, като надграждат текущите инициативи на Европейската комисия за устойчиви обществени поръчки и фармацевтичната стратегия“, обяснява президентът на FEAM проф. Джордж Грифин.
Наскоро обявените намерения за Европейския здравен съюз дават допълнителен тласък за действия в здравния сектор. Те трябва да бъдат съобразени с други политически и стратегически приоритети, по-специално за кръговата икономика, биоикономиката, цифровото здравеопазване, строителството (вълна за обновяване), стратегията на ЕС за здравословна и екологично чиста хранителна система „От фермата до трапезата (Farm to fork)“, Европейската зелена сделка, възстановяването след COVID-19, както и с колективните международни действия по целите за устойчиво развитие и целите на Парижкото споразумение.
Лидерството на здравния сектор може да помогне за преодоляване на бариерите пред трансформационните промени, като демонстрира ползите за здравето от декарбонизацията в редица сектори, включително енергетика, храни, транспорт и жилищно настаняване. „Има възможност ЕС да извършва действия на международно ниво: тази година COP26 (26-тата конференция на ООН по изменението на климата) предоставя несравнима възможност за ускоряване на ангажимента към целите от Парижкото споразумение, в които всички сектори трябва да играят своята роля“, заключава Грифин.
Коментарът ще бъде представен и обсъден по време на публично събитие, което ще се проведе на 10 май от 15 ч. българско време. За събитието може да се регистрирате ТУК.
